Рядко Гонг на Дарик радио превключва на болезнени социални теми, но тази седмица предаването блестеше. Ако искате да разберете защо, последвайте линка

Ако сте пропуснали двете вечерни емисии на Томислав Русев – Дарик, на 31 май и 1 юни, значи сте изгубили много. Не, не беше спортен коментарът му, съвсем не беше. То какво ли спортно остана в татковината, събуждаш се с новината за поредния българин, зобал анаболи с кофата – и го хванали поради вродената му интелигентност -, минеш през злоупотреби с финансите на клубовете и свършиш с уговорените мачове? Нищо извън това не се случва, по неволя Томислав трябва да се специализира в описание на гнилите цветя на спорта. А това означава гнилите цветя на цялото ни общежитие.

Веднага трябва да кажем, че такъв коментар, съпреживяващ, човеколюбив и едновременно с това разнищващ нашите собствени язви не можаха да сътворят нито плеядата скъпо платени журналисти, специализирани по вътрешни теми, нито маститите колумнисти, преминали през темата като бърз влак, незабелязали тревожните симптоми, излъчени от властта към населението.

Става въпрос за сърцераздирателните викове на едно асеновградско дете. Но не толкова за него, колкото за чудовищната реакция на властта, за механизмите, генериращи ежедневно и ежечасно брутално насилие над всеки. И че всички нас ни чака такава немилосърдна разправа, ако, не дай Боже, свърнем от пътя, по който управляващите мислят, че ни водят към сияйните бъднини. Каква Европа, Боже мой, каква интеграция? Та това, което видяхме е по-лошо от Анадола, по-лошо от тоталитарните практики, които бяхме уж изоставили. И въпросът тук е защо само Томислав Русев надигна глас срещу механизмите, осъществяващи немилосърдно правораздаване? Защо другите колеги, стотина и повече на брой, си замълчаха? Защо се успокоиха с невнятните твърдения на министърката, че имало съдебно решение, и като следствие на това, бащата, дръзнал да защити детето си, ставал престъпник? Та ако имаше елементарно понятие за чест, тази министърка, трябваше да си подаде оставката, не заради друго, а заради травмата в душата на едно дете, с ужас разбрало, че в един отчайващо жесток свят нито баща му, нито дядо му могат да го защитят.

Бих могъл, разбира се, да засиля още краските, бих могъл да ти припомня, любезни читателю, кръвния данък, еничарите. Бих могъл, но няма да го направя. Защото, това, което изрече Томислав, е достатъчно.

Това, което на нас ни е необходимо да знаем е следното – ясно е че правораздавателните структури у нас владеят само този инструментариум, жесток и немилосърден, - и не са в състояние да изменят този стил. Даже и да желаят това. Въпросът е в друго. В състояние ли е нашето общество да принуди властниците, които и да са те, да се откажат от такива нечовешки практики? В състояние ли сме ние да изберем хора, които биха се погнусили от това състояние на правата на човека и биха инициирали европейско разбиране на тези права? За какво ни е, простете ми, Агенция за закрила на детето, когато точно тази агенция допусна гаврата с детето? И си мълчи отгоре на това?

Затова, слушайте Томислав. Даже и отвреме навреме да е. Даже и да не сте съгласни с него. Той ще ви накара да се замислите.

Другите, за жалост, искат да им вярвате.

Огнян Велков, джуниър

http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=79097