Има ли бъдеще българското радио?
Петък, Октомври 07 2011 от Христо Райков
Здравейте слушатели и музикални редактори наПо – старите слушатели си спомнят стартирането на първото частно лицензирано радио в България - 15 октомври, 1992 година. Точно тогава стотици радиоприемници в София бяха приковани на честотата на радио “FM +”. След кратък период от време започнаха да стартират и други частни станции в страната. Тогава нямаше голямо разнообразие от забавления, както е сега. Поради тази причина радиото
радиостанции. В следващите редове ще изразя позицията си на човек занимаващ се
с радио, както и на слушател. Преди всичко ще е етично да се представя. Казвам
се Христо Райков и от 2001 година активно се занимавам с радио, а от 2009
година и с телевизия.
като медия беше предпочитано от широк кръг аудитория.
В зората на частните радиа в България станциите излъчваха всякакъв стил музика учейки се от попаденията и грешките си. След 2000 – 2001 година радиото започна да добива западен модел с навлизането на форматирането. Появи се радио за джаз музика, радио за динамична танцувална музика, радио за българска поп, рок, денс и естрадна музика и още много примери. Тогава музикалните редактори и собственици на радиа разбраха, че
трябва да си ясно форматирана радиостанция и с визия пред аудиторията, за да имаш успех. Започнаха да се спазват принципите на качеството. Слушателят можеше да избере какво да слуша, а не да бъде вкаран в музикална какафония посредством
приемникът си.
Но в нашата страна по закон всичко, което е качествено се съсипва рано, но не и късно… От 2006 – 2007 година родните ни станции придобиха същият вид, както в началото на деветдесетте години на миналия век. Музикалните редактори и отговорните лица за звученето на радиостанциите не вземат предвид, че драгия слушател има голям избор от забавления и не би се спрял на радиото по което може да чуе любимият си стил музика
комбиниран с друг, а дори трети стил.
Ето защо към днешна дата едно радио излъчващо в София има между 2000 и 5000 слушателя средно дневно от град с над милион население. Ако не ми вярвате направете си собствено проучване като попитате 100
или 200 души от различни райони на София и на различна възраст дали слушат
радио. Аз съм от малкото останали слушатели, които си пускат българско радио с
надеждата да чуят някакво развитие – такова няма! Радиостанциите нямат облик.
Когато си пуснеш някое радио ти не можеш да разбереш какво слушаш и не след
дълго се отказваш от това забавление.
По – старите слушатели си спомнят стартирането на първото
частно лицензирано радио в България - 15 октомври, 1992 година. Точно тогава
стотици радиоприемници в София бяха приковани на честотата на радио “FM +”. След кратък период от време започнаха да стартират и други частни станции в страната. Тогава нямаше голямо разнообразие от забавления, както е сега. Поради тази причина радиото
като медия беше предпочитано от широк кръг аудитория.
В зората на частните радиа в България станциите излъчваха всякакъв стил музика учейки се от попаденията и грешките си. След 2000 – 2001 година радиото започна да добива западен модел с навлизането на форматирането. Появи се радио за джаз музика, радио за динамична танцувална музика, радио за българска поп, рок, денс и естрадна музика и още много примери. Тогава музикалните редактори и собственици на радиа разбраха, че
трябва да си с ясно форматирана радиостанция и с визия пред аудиторията, за да
имаш успех. Започнаха да се спазват принципите на качеството. Слушателят можеше
да избере какво да слуша, а не да бъде вкаран в музикална какафония посредством
приемникът си.
Но в нашата страна по закон всичко, което е качествено се съсипва рано, но не и късно… От 2006 – 2007 година родните ни станции придобиха същият вид, както в началото на деветдесетте години на миналия век. Музикалните редактори и отговорните лица за звученето на радиостанциите не вземат предвид, че драгия слушател има голям избор от забавления и не би се спрял на радиото по което може да чуе любимият си стил музика комбиниран с друг, а дори трети стил.
Ето защо към днешна дата едно радио излъчващо в София има между 2000 и 5000 слушателя средно дневно от град с над милион население. Ако не ми вярвате направете си собствено проучване като попитате 100 или 200 души от различни райони на София и на различна възраст дали слушат радио. Аз съм от малкото останали слушатели, които си пускат българско радио с надеждата да чуят някакво развитие – такова няма! Радиостанциите нямат облик. Когато си пуснеш някое радио, ти не можеш да разбереш какво слушаш и не след дълго се отказваш от това забавление.
Много от големите “вериги” бяха закупени от чужди компании с опит с развиването на медии. Те се опитаха да европеизират станциите ни, но и това беше до кратко време когато отново незнайни сили се намесиха в бизнеса. Имахме си три чуждестранни радиа на FM скалата в столицата. Последното радио замлъкна преди три месеца. Чужденците разбраха, че българският
слушател няма нужда от “интернационално” радио.
Не само радиостанциите в София са на ниво “деветдесетте години”, в дълбоката и не толкова дълбока провинция малкото останали местни радиа често не отгаварят на програмната си лицензия или изменят формата си според месеца. Има радиа, в които техниката не е подменяна от създаването им (десет – петнадесет години назад). Местно радио, което се излъчва в град с население от 50 000 души има потенциална аудитория от 300 до 1000 слушателя средно дневно.
През последната година, както се закриха доста добри станции и се стартираха на тяхно място формати тип “пускам каквото ми е кеф” се появиха и няколко добри попадения с ясно форматирана програмна схема, за които ще се радвам, ако не се “развалят”. Съмнявам се, че музикалните редактори на българските радиа следят световните радиостанции, класации за хитове и вкусовете на аудиторията. Може и тях не ги интересува какво се излъчва в ефир, тъй като няма кой да го чуе.
Преди известно време споделих на един от радиопионерите, че са тръгнали нови станции а той се изсмя и каза: “И китайска музика да пуснат никой няма да ги слуша!” Наистина е така много млади хора покрай мен не знаят колко и какви радиа има в столицата, а част от тях се
занимават с журналистика.
Написах това от моята професионална гледна точка и тази на обикновен слушател. Драги музикални редактори, замислете се преди да правите радио дали изобщо знаете как се създава такава медия, за да може да бъде с име и висок рейтинг. Ще се радвам един ден слушайки радиата, които правите, да чуя нещо различно от това, което мога да си пусна на компютъра и то
в по – добра музикална концепция от вашата. Радиото не е само всякаква музика без стойностна програма. Радиото трябва да е забавление, а не музикален часовник (вече и с поздрави).