Този материал е доклад на покойния инж.Адриан Георгиев, началник отдел "Радиовръзки и радиоразпръскване" в Националното управление радио и телевизионни станции преди двадесет години. Получен е с любезното съдействие на доц. Григоров, понастоящем мениджър АМ Радиоразпръскване в НУРТС.

Докладът е изнесен на 5 март 1989 г. на честването 110 годишнината на съобщенията в България. Политическите нюанси в него са необходимата дан, без която в оная епоха не е минавал нито един материал от такъв характер. Независимо от това, в доклада има безценни исторически сведения за зараждането и развитието на радиотехнологиите у нас. 

Историятя на радиото и телевизията у нас е здраво вплетена в историята на българските съобщения, чийто сто и десетгодишен юбилей честваме през настоящата година.

Твърде скоро след великото откритие на радиото са направени първите опити за радиотелеграфна връзка у нас с малка радиостанция в Софийската пионерска дружина. Годината е 1903. През 1905 година Главната дирекция на птт започва проучване за приложението на радиотелеграфа в нашата страна. Решено било да се построи безжична телеграфна станция край Варна, която да служи като брегова станция за връзка с корабите. За тази цел през 1909 година е бил доставен от фирмата Маркони предавател от искров тип с мощност 2,4 кВт, работещ на вълни 300, 600 и 1200 метра. Радиостанцията била окончателно пусната в действие на 10 май 1912 година. Поради технически недостатъци тя не е работила продължително време като приемо-предавателна, а само като приемна.

Пак през 1912 година от фирмата Телефункен е инсталирана първата наша бордова радиотелеграфна станция на крайцера „Надежда“. През същата година са доставени от Франция и три малки военни радиостанции, използвани при обсадата на Одрин.

Първата голяма земна радиостанция е започнала да работи през август 1914 година на мястото на сегашната ТЕЦ София също с искров предавател и антена, висока 128 метра, доставена от Телефункен. Станцията се е помещавала в две малки паянтови сгради. Тя е разменяла трафик с Будапеща, Виена, Берлин, Истанбул. Радиоприемно-предавателното бюро скоро е било преместено в сградата на Централната телеграфна станция. Голяма и полезна работа са вършели младите прогресивни радиотелеграфисти по времето на Великата октомврийска революция като редовно информирали партията за събитията.

През 1929 година министерството на ПТТ основава модерна за времето си радиотелеграфна служба. Приемната станция е разположена в с. Кумарица, Софийско и разполага само с пет радиоприемника. Предавателната станция е изградена на мястото на старата и съоръжена с два късовълнови предавателя от по 7,5 кВт и един дълговълнов, вече лампови, производство на фирмата Маркони. С усилията на наши специалисти през 1943 година е бил построен и един КВ предавател.

Непосредствено след победата на деветосептемврийската революция беше невъзможна доставката на съвременни радиопредаватели. За да отговори на нарасналите нужди, министерството на ПТТ през 1947 година започна строителството на предавателна радиотелеграфна станция в Костинброд. Изграждането се извършва с бригадирски труд на пощенци – само за седем месеца е демонтирана и преместена техниката от старата станция, без да се прекъсват връзките. Изградени са остро насочени предавателни антени с голям коефициент на усилване. Реализират се връзки с цялата планета. В периода 1944 – 1954 година ентусиазираните специалисти успяха да построят 11 нови КВ предавателя.

През 1952 година по решение на ЦК на Партията и правителството започна изграждането на системата за радиовръзки към министерството на ПТТ и Р. В кратък срок трябваше да се проектират, построят и въведат в експлоатация цяла мрежа от радиопредавателни и радиоприемни станции. Това беше период на подем и стремление. Трябва да отчетем с признателност помощта, оказана ни от Съветския съюз – нови предаватели, антени и специалисти, които предаваха своя опит. В годините 1953 – 1958 се изграждат станциите Плевен, Варна, Ст.Загора, разширението на Костинброд и други. Годините след 1972 са нов етап в развитието и усъвършенстването на материално-техническата база. Започна реконструкция и модернизация – увеличаване на мощностите, подмяна на възбудителите, въвеждане на нови ефективни антени.

Много са изтъкнатите специалисти и техници – за този период са наградени с правителствени награди (...не се чете...) души. Тук трябва да споменем имената на Желязко Желев, инж.Иван Трифонов, инж.Живко Топалов, ген.Иван Пейчев.

Нашата страна има свой исторически път и в радиоразпръскването. Първите демонстрации за приемане на радиоразпръсквателни предавателидатират от 1921 година, като израз на живия интерес към това мощно информационн средство, но до 1927 година слушането и предаването на музика и говор е било забранено. Едва с приемането на закона за радиото 13 април 1927 година радиоразпръскването е легализирано. То е обявено за монопол на държавата, но се разрешава и експлоатация на концесионни начала.

Първите радиоразпръсквателни предавания у нас са извършени през м. Ноември 1929 година с предавател с мощност 60 вата, построен във военно-инженерната работилница от ентусиазирани радиолюбители и офицери. Тези предавания скоро са били спрени, тъй като контролът върху тях не е бил уреден. Наред с това през 1930 – 1931 година са правени опити за предаване на говор и музика с радиопредавателя на дълги вълни от старата радиотелеграфна станция. За доброволни сътрудници – изпълнители са били използвани видни наши общественици и артисти, като проф.Асен Златаров, проф.Ал.Балан, Христина Морфова и др.

По същото време група радиолюбители начело с инж. Г.Георгиев, Г.Томов, инж.М.Маринов и др. обединили усилията си с първата група и построили 200 ватов предавател. От работата им се заинтересувал министъра на ПТТ проф. Петко Стайнов, който оценил делото им, като разрешил да бъдат подновени опитите. В отпуснатите помещения на ул. Бенковски било импровизирано студио и монтиран предавателят с мощност 200 вата, впоследствие 300 вата, а от 1932 година - 500 вата, което дало възможност програмата да се приема в много райони на страната на вълна 319 метра. С този предавател, антена и студио се работи от началото на 1930 до 1934 година. Създаването на българска радиостанция и започването на предавания на български език дало нов тласък на радиолюбителите, които на учредителния си конгрес на 30.08.1930 година се организират в „Български радиосъюз“.

Използувайки отпуснатите материали, Българският радиосъюз със съдействието на Главната дирекция на ПТТ започват строежа на нов 250 ватов предавател в кв. Красно село /наречен по-късно София II – Павлово/. Първата копка е направена на 18.06.1933 година. Изградени са две мачти по 60 метра, които служат за носеща конструкция на Т – образната антена. На 18.12.1933 година вечерта радио София заработило с новия предавател, отначало на вълна 996 метра, а впоследствие 352,8 м. В зданието на Спестовна каса на ул. Московска се приспособяват съществуващи помещения за студио, с което се подобряват условията за работа, а програмата е била подавана до предавателя по обикновена телефонна линия.

През 1935 се изменя закона за радиото, като предавателят, студиото в София, всички служби и дейности, свързани с радиоразпръскването, преминават към държавата. Главната дирекция на ПТТ организира служба за радиоразпръскване, която проучва въпроса за изграждането на нови радиоразпръсквателни предаватели.В резултат през 1936 година са изградени два средновълнови предавателя, от по два киловата, доставка от фирмата „Стандарт“, с антенни мачти по 75 м., които са първите професионални предаватели за радиоразпръскване у нас. Варненският предавател се е намирал на 7 километра северно от града, а впоследствие преместен в периферията на града, а студиото, отначало в пощенската станция, е преместено в друга сграда. Старозагорския предавател се е намирал на 11 километра от града, а студиото е било организирано в частна къща.

Любопитна е историята на изграждането на предавателя Вакарел. В разгорещената конкурентна борба между западните фирми, в която участва и Съветския съюз с най-изгодна оферта по цена и най-голяма мощност, успя да се наложи чрез политически натиск върху правителството немската фирма „Телефункен“. Вакарелският предавател е пуснат в експлоатация в края на 1937 година с мощност 100 кВт, решетъчна модулация и водно охлаждане. Антената, която се използва и сега, е също производство на Телефункен – вретенообразна с височина 198 метра плюс 16 метра тръба на върха за настройка.

С доставката на този предавател същата фирма достави и студийна апаратура за обзавеждането на две студия на ул.Московска. През 1938 година е започнало строителството на радиостудио на бул.Драган Цанков, което влиза в експлоатация в началото на 1942 година.

На 9 септември 1944 година народно-демократичната власт завари тази оскъдна материално-техническа база в лошо техническо състояние – хиски какчествени показатели, намалена мощност, липса на резервни части и пр. Започна интензивна работа за повишаване на мощностите, модернизация на съществуващите предаватели и изграждане на нови с цел разширяване на зоните на обслужване.

От колектива на Техническа дирекция при Радио София през 1946 година е построен СВ предавател София – 2 с мощност 15 кВт. Повишена е мощността на СВ предавателите Варна на 10 кВт /1949 г./, Ст.Загора – 15 кВт /1950г./ и Вакарел – 130 кВт /1953г./ Скок в разширяване на обслужването се получи с пускането в експлоатация на предавател Плевен с мощност 250 кВт /1955г./ Интензивното развитие, което доведе до създаването на днешните две мрежи от ДСВ предаватели, бе осъществено в периода 1954 – 1976 година главно със съветска помощ и техника. След 1982 година бяха включени и няколко предавателя, производство на „Тежка електроника“.

С по-нататъшното развитие на материално-техническата база в обхвата на дългите и средните вълни се цели практически пълно покритие на територията на страната с националната програма Хоризонт и максимално покритие с националната програма Хр.Ботев, което ще се реализира чрез изграждане на няколко синхронизирани средномощни и маломощни предаватели и ретранслатори. Честотният план за дълги и средни вълни се актуализира с оглед създаването на синхронни мрежи, с което ще се използват по най-рационален начин разрешените за нашата страна честоти по Женевския план /1975г./

Интересът в чужбина към нашата страна стимулира изграждането и на късовълнови предаватели. Първият е бил построен на ул. Галичица в столицата с мощност 0,5 кВт през 1946г. През 1949 година той е вече 3 кВт, а от 1951 година – 15 кВт. В годините 1951 – 1980 със съветска помощ у нас бяха изградени мощни КВ предаватели за да могат нашите радиопредавания да достигат най-отдалечените места в света.

Доказаните предимства на радиоразпръскването на УКВ: широка честотна лента, възможност за стереопредаване, многопрограмност малка енергоемкост и др. наложиха от три десетилетия неговото развитие с ускорени темпове в световен мащаб. С него се разширяват възможностите на радиоразпръскването за най-пълно задоволяване потребностите на радиослушателите при различни конкретни условия на приемане.

Днес, когато честваме 110 години български съобщения, считам за уместно да предложа да бъде написана история на българското радиоразпръскване, което би имало не само историческо, но и възпитателно значение.

5.03.1989г.

Инж. Адриан Георгиев