Българското национално радио е единствената медия, която излъчва на ултракъси, къси, средни и дълги вълни – за разлика от частните радиостанции, които излъчват предимно на УКВ и някои от тях имат сателитно излъчване, каквото имаме и ние. Това е единствената медия, която произвежда и излъчва програми на чужди езици за чужбина, единствената медия, която продуцира, произвежда и излъчва радиодраматургия, единствената медия, която записва, съхранява и излъчва всички най-големи концерти и културни прояви в страната. Най-значимите от тях се съхраняват във фондовете на Националното радио в така наречения „Златен фонд”. Ние сме единствената медия, която има шест музикални състава – това са Детският радиохор, Смесения хор, хор „Радио деца”, оркестър за народна музика, Биг бенда, Симфоничният оркестър. Всички тези състави са част от националния културен афиш, така че ние извършваме и активна, мога да кажа, импресарска дейносот, тъй като популяризираме дейността на тези състави.

Народно събрание на Република България
Адрес: www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=173&id=907

Състояние и приоритети на Българското национално радио в процеса на преход от аналогово към цифрово излъчване.

27.02.2008

  На 27 февруари 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:

1. Състояние и приоритети на Българското национално радио в процеса на преход от аналогово към цифрово излъчване.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.

*    *    *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум и можем да започнем заседанието.
Съгласно предварително раздаденото предложение за проект за дневен ред ви предлагам една точка - Състояние и приоритети на Българското национално радио в процеса на преход от аналогово към цифрово излъчване. Тук е генералният директор на Българското национално радио г-н Валерий Тодоров с почти целия Управителен съвет, директорите на програми, главният счетоводител и директорът на дирекция „Бюджет и финанси”. Добре дошли!
Имате ли други предложения за дневен ред?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин председател, предлагам в дневния ред да влезе точка „Разни”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тя присъства традиционно.
Други предложения? Ако няма, да пристъпим към точка първа.
Господин Тодоров, тъй като това заседание е по Ваше желание, заповядайте да ни запознаете с проблемите, които смятате, че са важни и по които Комисията може да бъде полезна.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Позволете преди това, господин председател, да ви представя колегите от Управителния съвет, които са с мен: Пламен Костов, Станислав Буковалов, Любомир Пеевски, Соня Касаветова, директора на радио “България” Валентин Стоянов, програмния директор Стефан Радованов, директорката на радио “София” Юлия Гигова, директорката на програма “Хоризонт” Галина Станчева, директорката на програма “Христо Ботев” Уляна Новакова, директорката на “Бюджет и финанси” госпожа Румяна Георгиева и главната счетоводителка госпожа Цветанка Станишева, директора на дирекция “Техника” господин Константин Кунов.
Колеги, първо искам да благодаря за вашето внимание, за готовността на Комисията да ни изслуша и за съдействието на колегите, за посредничеството в този диалог. Идеята е да ви запознаем с онова, което е бъдещото национално радио, онова, което са приоритети за нас в този изключително сложен период, в който навлизаме. Същевременно бихме искали да ви запознаем с част от онова, което сме постигнали за този сравнително кратък период от девет месеца. Съществуват различни форми на отчет – 100 дни, една година, девет месеца не е лош срок, за девет месеца се появява човешки живот. Мисля, че ние сме вдъхнали нов живот, нови форми в най-старата електронна медия в страната, наричана още „Старата къща”.
В една кратка справка сме ви запознали с онова, което е действително уникално като явление, като позиция на Българското национално радио. Тя преди всичко е най-голямата многопрограмна медия в страната с шестте регионални програми, трите национални програми и единствената програма Радио „България”, която излъчва на десет езика за чужбина. Тя също така излъчва програми и на езици на етническите малцинства.
Първо, Българското национално радио е единствената медия, която излъчва на ултракъси, къси, средни и дълги вълни – за разлика от частните радиостанции, които излъчват предимно на УКВ и някои от тях имат сателитно излъчване, каквото имаме и ние. Това е единствената медия, която произвежда и излъчва програми на чужди езици за чужбина, единствената медия, която продуцира, произвежда и излъчва радиодраматургия, единствената медия, която записва, съхранява и излъчва всички най-големи концерти и културни прояви в страната. Най-значимите от тях се съхраняват във фондовете на Националното радио в така наречения „Златен фонд”. Ние сме единствената медия, която има шест музикални състава – това са Детският радиохор, Смесения хор, хор „Радио деца”, оркестър за народна музика, Биг бенда, Симфоничният оркестър. Всички тези състави са част от националния културен афиш, така че ние извършваме и активна, мога да кажа, импресарска дейносот, тъй като популяризираме дейността на тези състави.
Българското национално радио е най-големият продуцент на българска музика. Ние излъчваме и класации на български песни, на български изпълнители, с което изпълняваме обществената си мисия, от една страна, а от друга страна – смятам, че ние в момента при скромните възможности, с които разполагаме, даваме едно сериозно рамо на българската музика и култура.
Националното радио е най-голямата информационна мрежа в страната. Един по-слабо известен факт е, че ние имаме собствен късовълнов аналогов диапазон, който може да бъде преобразуван в цифров и по този начин Националното радио има възможност да премине сравнително бързо към експериментално цифрово излъчване в диапазона на късите вълни независимо от това каква национална стратегия ще бъде избрана по развитието на цифровото излъчване.
Естествено има повишен интерес към това как ще се развива цифровото излъчване за телевизиите. Мисля, че дискусиите около цифровото излъчване и изграждането на цифрови мрежи в радиото изостава. Даже в прогнозата на Европейския съюз е записано, че внедряването на технологиите за цифрово излъчване по отношение на радиото ще изостава с две-три години. Лично аз смятам, че имаме възможност да осигурим технологичен пробив, да изпреварим тази прогноза, тази тенденция, тъй като Българското национално радио имаше възможност да започне такова експериментално цифрово излъчване. В технологията DRM върху късите вълни има такъв изграден цифров късовълнов предавател в Костинброд, заедно с британска и българска фирма ние бяхме готови да започнем цифрово излъчване на нашите програми. За съжаление пречка се оказа законодателството и по-точно преходът към корекции в законодателната база за електронните съобщения, радиото и телевизията. Лично аз смятам, че в тази мотивация, която ние изложихме и пред Комисията за регулиране на съобщенията, и пред Съвета за електронни медии има основание на нас да ни бъде дадено такова разрешение за цифрово излъчване, тъй като всички наши програми са лицензирани. Ние разполагаме със свой диапазон в късите вълни и не представлява особена сложност да ни се предоставят честоти за цифрово излъчване, повтарям, по технологията DRM.
Комисията за регулиране на съобщенията потвърди готовността си да ни предостави такъв лиценз, въпросът залегна, заседна или не знам точно как да се изразя, в Юридическия отдел на Съвета за електронни медии. До този момент ние нямаме отговор на нашето запитване и нямаме разрешение за начало на такова експериментално цифрово излъчване. За нас то е изключително важно, тъй като от наша страна финансовите ангажименти щяха да бъдат много скромни, а същевременно щяхме да дадем възможност да се видят предимствата и недостатъците на технологията и да се работи по един международен проект заедно с други обществени медии – Би Би Си, Франс ентер, Дойче веле. За съжаление заради забавянето британският партньор се отказа. Не всичко обаче е изгубено, ние имаме възможност, ако се преодолеят юридическите пречки, да започнем такова цифрово излъчване.
В този момент за нас е изключително важно да завършим и цифровия цикъл на обработка на нашите програми. Същевременно да осигурим програмно, техническо и технологично развитие. Мисля, че за краткия период от девет месеца беше направено изключително много и за развитието на програмите, и за унифицирането на техниката и технологиите.
За този кратък период от време са сменени приоритетите, програмните схеми на всички наши основни програми. Сменени са, разбира се, и ръководствата, но в никакъв случай това не е самоцелна политика, идеята беше да се открие перспектива за всички онези нови проекти, които бяхме набелязали и които аз защитих в мениджърската програма, която беше одобрена от Съвета за електронни медии.
Ще използвам едно сравнение. Само за период от 2,5 месеца в програма „Хоризонт” бяха подготвени и стартираха пет нови предавания заедно с една нова информационна линия, с изтегляне на вечерния осведомителен бюлетин в ранен час – 18 часа, с излъчване на втори такъв в 21 часа със звукова картина на деня и преминаване към новини на половин час. Сред петте нови предавания са предавания, които имат развлекателен и същевременно аналитичен характер. Ще посоча единственото предаване, което в момента е в радиоефира и изобщо в националния ефир с изцяло международна проблематика – „Събота 150”. Смятам, че това е едно сериозно постижение от гледна точка на развитието на радиото, на програмата „Хоризонт”. Всички, които са слушали новата програмна линия на колегите от „Хоризонт”, ще потвърдят, че промяната е съществена. Сега се готви вторият етап на реформите с промяна във вечерната линия. Едновременно с това беше осигурен стартът на най-новия продукт на Националното радио, това са така наречените интегрирани програми. Част от този проект е предаването „Хоризонт плюс 5”, което се излъчва едновременно от петте наши регионални центрове в понеделник от 19 до 21 часа. Това е изключително сложно предаване от гледна точка на техниката, технологията и организацията на работа. Стартът му е чудесен и ние имаме още по-големи очаквания от това начало. Ще подчертая, че такова предаване в такъв вид, в такъв мащаб се прави за първи пет в 73-годишната история на Националното радио.
Следващият ни подобен проект е стартът на нощния блок на Националното радио под егидата на програма „Христо Ботев” заедно с петте регионални центрове. По този начин отрязъкът от 0 до 6 часа́ в Националното радио ще бъде изцяло интеграционен модул съвместно с регионалните ни програми.
Тази стъпка е начало и на преминаване към изцяло 24-часово излъчване на всички наши регионални центрове. Това са регионалните ни центрове в Пловдив, Стара Загора, Варна, Шумен и Благоевград. За информация на колегите двете от регионалните ни програми – във Варна и в Благоевград, са абсолютен медиен лидер в своите региони. Те, за добро или за лошо, изпреварват по рейтинг значително, на места даже в пъти, и нашите национални програми.
Така че този втори кръг от реформи, който предстои, засяга и развитието на регионалните ни центрове.
Заедно с развитието на програмите ние предоставяме възможност и за развитието на техниката и технологиите. Предстои в двете от регионалните станции да се изградят продуцентски центрове. Опитът ни от изграждането на такъв продуцентски център във Варна е изключително насърчителен. Ще ви дам един пример. През този период от девет месеца е осигурено увеличение на рекламните приходи от използването на тези възможности с около 220% за радио Варна.
Същевременно през този период от девет месеца стартира и най-новата ни програма за София и областта, тя е и единствената специализирана програма в момента – това е радио София на 94,5. Програма, която бързо намери своята аудитория, към която има регистриран интерес от страна на аудиторията, от страна на рекламодателите, което за нас е изключително насърчително. Уникалното на тази 24-часова програма е, която стартира в пълен формат, се подготвя от 26 души. Това е резултат от използването на нова техника, нови технологии и нова организация на работа. Такъв ще бъде подходът ни и към следващите проекти, които започваме. През тази година предстои да стартира проектът ни за регионален център във Видин, където чуваемостта на националните програми засега остава в пожелателни граници. Имаме доста райони, в които чуваемостта на нашите програми е с изключително ниско качество. Това е много остър проблем, който се стремим да разрешим.
През този период от време бяха положени усилия за подобряване на предавателната мрежа. Това, което искам да подчертая, за да завърша с програмното развитие, е, че от началото на тази година стартира и новата програмна схема на програма „Христо Ботев”. Такава радикална промяна в програма „Христо Ботев” се извършва за първи път през последните 20-ина години, които поне аз помня. Необходимостта е заради значително и техническо, и технологично, и програмно изоставане в отделни направления на програмата. Тя е уникална по своите възможности като обществена медия, защото предлага детски, културни, образователни, музикални програми. Тя има и уникални програми, адресирани към етносите, към етническите малцинства.
Получи се така, че заради съкращаване на финансовите възможности програма „Знание” и програма „Орфей” бяха събрани заедно с програма „Христо Ботев” и дълго време функционираха в един доста разбъркан вид. С колегите се постарахме (до мен е и директорката на програмата) да подредим приоритетите, да изградим нови програмни линии. В процеса на пренареждане на приоритетите и на програмата продължава, реформите ще продължат, но резултатът е изключително насърчителен.
Едновременно с това ние развиваме и технологиите. Ще ви дам един пример, който аз дадох и в печата: когато започна мандатът на този ръководен екип, в програма „Христо Ботев” на 13 души имаше един компютър и се работеше на пишещи машини. Сега ние сме намали тази дистанция, 4 – 5 души разполагат с един компютър, изхвърлили сме пишещите машини и извършваме радикална и техническа, и битова реорганизация и ремонт. Надявам се, че до края на годината ще можем на колегите там да осигурим един по-спокоен технически и технологичен комфорт.
Колкото и да е странно, получава се един парадокс – нашите регионални програми технически и технологично в някои области изпреварват националните програми, тъй като това са по-малки, по-гъвкави структури и по-бързо се настройват към промените.
Тъй като през годините приоритетите са се сменяли, а и след кризата, която радиото преодоля, подреждането на намеренията очевидно не е било по начина, по който радиото би могло да събере достатъчно ефективно ресурсите си. Сега един силен акцент, който поставяме, е върху унифицирането на техническите комплекси, същевременно развитието на новите медийни и интернет технологии и прехвърлянето на нашите ресурси върху нови носители.
Изключително неблагоприятен е начинът, по който беше приватизираната Българската телекомуникационна компания. В резултат на тази приватизация фактически цялата предавателна мрежа премина в ръцете на БТК и Националното радио е някъде 95% изцяло зависимо от приоритетите, които самата БТК си поставя, от възможностите за инвестиции. За нас това е изключително болезнен въпрос, тъй като Съвместната инвестиционна програма с БТК не е претърпяла съществено и реално развитие от 2004 г. насам. Това ни пречи да усвояваме нови честоти, тъй като ние работим с много честоти за различни райони. Програмата за повишаване на мощностите дори в рамките на препоръчаните от Комисията за регулиране на съобщенията не се изпълнява по същата причина. Дори тези обещания в по-скромен вид например на програма „Христо Ботев” да бъдат поставени ARDS декодери не е изпълнено. На практика по тази причина в цялата страна програма „Христо Ботев” не се идентифицира. ARDS декодерите са тези устройства, които поддържат по-силния сигнал или насочват към по-силния сигнал. Ако пътувате, те изписват честотата и названието на програмите. Давам ви като пример, за да разберете – ние говорим за преминаване към цифрово излъчване, а дори тази програма не е изпълнена от страна на БТК. Ние няколко пъти поставяхме въпроса да решим този проблем със собствени сили, но колегите ни уверяваха, че са в състояние да го решат, че ще го решат. Преди няколко седмици ни информираха, че няма да могат да се справят и явно ние със собствени сили ще решим дори и този дребен от гледна точка на останалите проблеми въпрос.
Най-важното за нас сега е разполагането на 50 нови предаватели. Благодарение на нашето обръщение към Министерството на финансите ние получихме целева субсидия за разполагането на тези предаватели. За информация дълго време задача пред Националното радио е била да покрива територия. За съжаление големи зони от страната, които преди са били обект на внимание, се обезлюдиха, смениха се приоритетите, а това не се отрази върху развитието на предавателната мрежа на Националното радио. Извън обсега на развитие останаха бели петна цели райони, с компактно население сега от 10, 15 дори 20 хиляди жители. Същото се случи в крайграничните райони. Ето защо ние си поставихме за цел да разположим 50 броя предаватели до 1 киловат около населените пунктове с приоритетно значение – това са крайгранични райони и зони на бели петна за програмите на Националното радио. Имаме уверение от колегите от Българската телекомуникационна компания, че може би тази година ще има известно раздвижване за увеличаване на мощността на някои от предавателите.
Ние поставихме на изхода на нашите студиа оптомодулиращи устройства, които позволяват характеристиките на сигнала да бъдат подобрени. Същевременно поставихме според възможностите си и предаватели в някои критични точки. Това доведе до съществено подобрение на качеството и покритието със сигнала на Националното радио, но основните ни проблеми не са решени. За сравнение мога да посоча следния факт. Например радио Шумен в районите край Дунава излъчва с мощност 250 вата, а отсрещната радиостанция в Румъния в Крайова излъчва с 10 киловата. Разбирате при близостта на честотите какво се случва с чуваемостта на нашите и съседните програми. Същото е положението по границите ни с Турция, Гърция, Сърбия.
Разбира се, покритието е една изключително сложна сфера. За утешение можем да кажем, че например програма „Хоризонт” изключително добре се хваща в Букурещ. По същия начин всички, които са пътували в Гърция, ще потвърдят, че и програма „Хоризонт”, и други наши програми се приемат почти до Кавала. Затова ние използваме и мрежата на средни вълни, не сме се отказали от това излъчване, въпреки че Българската телекомуникационна компания поиска от нас да се откажем от излъчванията на средни вълни. Една значителна част от населението в планинските, полупланинските, отдалечените райони приема нашите програми на средни вълни със стари предаватели.
Имаше една интересна идея от страна на БТК – те ни предложиха да извършим проучване колко хора слушат на средни вълни и да закупят толкова УКВ приемници, да ги снабдим с нови приемници и по този начин да решим проблема. Ние не можем да решим проблема по този начин, защото става дума за УКВ излъчване и покритието на мрежите с УКВ предаватели независимо от силното развитие на пазара, на частния сектор, това развитие не е в състояние да покрие нуждите на тези хора.
Проблем се появи и от гледна точка на разпада на кабелните мрежи в малките населени пунктове. Поставили сме този въпрос, тъй като този проблем засяга националната сигурност. Пред правителството и пред госпожа Етем аз лично поставих въпроса да се търси вариант програмите на Националното радио да се включат към радиосистемите, радиовъзлите, които сега се възстановяват. Разбира се, готови сме да окажем техническо и технологично съдействие и в тези населени пунктове, за да може в този преходен период да осигурим приемането на нашите програми. Тъй като ние сме най-големият обществен оператор, наше задължение, изискване на Конституцията, изискване на европейското медийно законодателство е обществените програми да стигнат до максимален брой слушатели, до възможно най-висок процент от аудиторията.
С тази цел ние развиваме и регионалните си медии, тъй като интересът към регионалните програми е нараснал изключително много през последните месеци и години. Знаете, че „Европа на регионите” не е девиз, а това е политика на Европейския съюз.
Това е едно най-кратко резюме на нашите намерения, нашите виждания. В експозето, което сме ви предложили, са посочени и постигнатите от нас резултати, а същевременно и проблеми и наши виждания по производството на програми и излъчването им в ефир по нови технологии.
Искам да повторя един друг извод и не случайно поставям въпроса за възможностите на радиото да възстанови позициите си на технологичен лидер. Очевидно е, че каквато и национална стратегия за цифровизация да се избере, Националното радио ще бъде принудено да използва най-малко два формата за разрешението на своите програми заради факта, че ние сме единствената медия, която излъчва специализирани програми за чужбина и то на десет езика. Ако допуснем, че с късите вълни, които са най-ефективното средство за изпращане на сигнали на дълги разстояния, че ще се използва технологията DRM, то едната от възможните технологии е именно DRM технологията. Другата технология, използвана в Европа, е DB с два варианта сега върху УКВ спектъра. Искам да поясня, че разликата между тях е главно в мощността и на предавателните мощности и на инвестицията. За информация, най-мощните предаватели, които се използват в момента в аналогов режим в FM обхвата са до 10 киловата в България, в съседните страни са до 40 киловата, докато един късовълнов предавател е с мощност 300-500 киловата. Това е един малък жилищен блок, а съответно инвестицията е изключително голяма за изграждането на един такъв предавател.
Разликата в подходите е тази, че примерно при изграждането на DB системите върху FM обхвата инвестицията може да бъде на порции в зависимост от островното покритие на отделни територии, докато за да се постигне ефект в другата технология – DRM, там върху една честота може да има една програма. Но затова пък колкото по-далече е мястото, откъдето сигналът се излъчва, толкова по-високо е качеството на получавания сигнал и това ни дава възможност по тази технология да пренасяме нашите програми в Северна Америка, Западна Европа, в места, в които има компактно българско население, наши емигранти, наши съграждани, и същевременно в райони, където имаме етническо българско население. Това са приоритети за нас като обществена програма и обществена мисия и един въпрос, над който ние мислим програмно, технически и технологично.
В момента една от програмите на Националното радио – „Хоризонт”, се излъчва в DVB формата, това е така нареченият телевизионен формат. За София и областта тези цифрови излъчвания са с двойни технологии – едновременно радио и телевизия, които в момента се излъчват за София и областта заедно с Националната телевизия.
Често се повдига въпросът дали ще има държавен мултиплекс и изобщо какво ще бъде развитието на мултиплексите. Бих искал тук да изразя също едно становище. Смятам, че дори да има един държавен мултиплекс, той няма да реши проблема на Националното радио, тъй като ние имаме девет програми. Да допуснем, че една или две от програмите ни бъдат качени на този мултиплекс, явно следващите наши програми ще трябва да бъдат разположени на следващите мултиплекси, които ще се изграждат. Това ни поставя в зависимост от начина, по който законодателно и технологично ще се формулират задачите по-нататък. Но преди да се стигне до този етап лично аз смятам, че след тази криза, която възникна с предавателните мрежи на Националното радио и Националната телевизия, логично е държавата да възстанови контрола си над НУРС – това е управлението, което е в структурата на Българската телекомуникационна компания и поддържа предавателните мрежи на двете обществени медии. Не говоря нито за национализация, нито за някакви драстични мерки от този род, говоря за това, че е необходимо да се изгради холдинг, в който и държавата да има контрол. И друг път съм казвал, имах един интересен разговор, в който колеги от Великобритания, специалисти в областта на предавателните мрежи, попитаха: а какво би станало, ако БТК изключи програмите на Националното радио например? Честно казано, това може да се случи, ако ние не успеем да се договорим с БТК по цените. А какво би могло да се случи, аз не мога да предскажа, може би вие трябва да кажете. Ние сме в една изключително висока зависимост – в средата на август Българската телекомуникационна компания без предупреждение увеличи с 54% таксите за излъчване. Ние, разбира се, получихме увеличение на бюджетната субсидия, но ние я получихме от 1 януари. При нас остана един незапълнен дефицит, който ще трябва да покриваме със собствени ресурси. Но колегите от Българската телекомуникационна компания насърчително ни казаха, че в средата на тази година може да последва ново увеличение.
Не го казвам като упрек, но това е пример и резултат от неефективното използване на мощностите, на отсъствието на инвестиции в предавателната мрежа. Затова смятам, че, тъй като на нас ни е възложена чрез държавна субсидия определена обществена мисия, държавата трябва да се намеси в развитието на предавателната мрежа не само от гледна точка на развитието на цифровото излъчване, но и сега в аналогов режим. Ясно е, че ние ще имаме период от пет-шест години на преход от аналогово към цифрово излъчване. Надявам се, че никой не си мисли, че ние спираме и чакаме пет или шест години, ние през това време ще трябва да воюваме за своята аудитория, да поддържаме своя рейтинг. Уникалното е, че в Европа няма медия, която да има рейтинга, който имат нашите програми при многократно по-ниско финансиране от страна на държавата. Това също не го казвам като упрек, отбелязвам го като факт.
Това са накратко някои от нещата, с които бихме искали да ви запознаем.други са описани в това експозе, което сме изложили. Мога да говоря и по редица въпроси, които през тези девет месеца сме успели да решим, да стартираме, въпроси, по които имаме достатъчно ясно виждане.
Мениджърската програма, която аз изложих пред Съвета за електронни медии, е финансово обоснована в следващия тригодишен период. Но бих искал да бъде разбрана и оценена уникалността на Националното радио не просто като медия, а като културна институция. Смятам, че дължим това разяснение. Готови сме да доказваме онова, което е необходимо за нашето развитие в условията на по-широк обществен контрол, ние и сега го имаме. Например непрекъснато се говори за необходимостта от съкращения в публичния сектор, а нашите съкращения ние ги извършихме по най-ефективния начин. Ресурсите, които освободихме, ги насочихме към новите програми. Без да получим на практика бюджетна субсидия за развитие на програмите си, ние в момента излъчваме 24 часа програма повече, от месец юни ще излъчваме 54 часа програма седмично повече, без да имаме към това допълнителна бюджетна поддръжка, без да планираме да увеличаваме числения състав на медията. Така че не е въпросът да вървим към механични съкращения, въпросът е да осигурим развитие в рамките на съществуващия потенциал и с убедеността, с ефективността на една стегната мениджърска програма, каквато определено смятам, че ние имаме като виждане, като средносрочен план и като стратегия.
С това малко по-дълго изложение исках просто да ви запозная най-общо с нашите виждания, с нашите приоритети. Готов съм заедно с колегите да отговоря на въпроси от страна на комисията и на колегите, които присъстват тук.
Благодаря.

(следва продължение ...)