Онлайн Радио
Четвъртък, Март 28, 2024 | Мрежа: 38819 потребителя
 

ЗАГЛУШИТЕЛИТЕ

Повечето от нас, хората навършили вече поне 30, помним заглушителите – онова противно, дразнещо и отблъскващо боботене върху сигнала на някое чуждо радио. Помним, че купувахме ВЕФ-ове с 13, 16 и 19 метрови обхвати. Сега е трудно да си обясним това явление в детайли. Нещо повече, подробностите избледняват, а хората, поназнайващи нещо, постепенно си отиват. Преди известно време, систематизирайки бележките си върху тази тема, попаднах в разговор на технически грамотни хора. Там една позната ме запита чистосърдечно - Ама наистина ли са заглушавали с дизел-генератор в мазето?
   Повечето от нас, хората навършили вече поне 30, помним заглушителите – онова противно, дразнещо и отблъскващо боботене върху сигнала на някое чуждо радио. Помним, че купувахме ВЕФ-ове с 13, 16 и 19 метрови обхвати. Сега е трудно да си обясним това явление в детайли. Нещо повече, подробностите избледняват, а хората, поназнайващи нещо, постепенно си отиват. Преди известно време, систематизирайки бележките си върху тази тема, попаднах в разговор на технически грамотни хора. Там една позната ме запита чистосърдечно  - Ама наистина ли са заглушавали с дизел-генератор в мазето?  

    Това показва какво незнание цари за самата същност на заглушаването, и какви заблуди продължават да витаят даже сред хора, обучавани в инженерен подход към нещата. Ето защо реших да споделя фактите и сведенията, до които се добрах в това изследване. Не претендирам за пълнота, пък се и надявам, че читателите ще добавят детайли, които съм пропуснал или  неправилно съм интерпретирал.

МАЛКО ИСТОРИЯ

Ако си мислите, че радиозаглушаването е рожба на епохата след Втората световна война, дълбоко се лъжете. Ще пренебрегна годините на военните действия, защото по време на война никой не спазва регламенти, постигнати в мирно време. 

Но какво да кажем за мирните периоди? В началото на 20-те години на миналия век Reichspost (пощенската служба на Германия) е заглушавала радиотелеграфа между Петербург и Париж. В отговор Франция е започнала през 1923 г. заглушаване на телеграфния предавател на Берлин. През 1933 г. Австрия започва потискане на германските предаватели, пропагандиращи „аншлуса”. Лондон заглушава италианското радио. През това време е в ход вече радиовойната между радиостанциите „Коминтерн” (сборно наименование на радиостанциите на СССР) и радиомрежите на Третия райх. След 1939 г. радиоцензурата намери радушен прием у всички държави по това време, отчасти това се дължи и на жестокостта на войната. СССР пречеше на немските емисии, а Германия от своя страна заглушаваше предаванията на Московското радио и на ВВС (British Broadcasting Corporation).

    Любопитен детайл за това време са и „ефирните сражения”. Немското радио е използвало паузите в противниковите емисии – доста дълги, от съвременна гледна точка граничещи с липса на професионализъм, но не е така* – та в тези паузи се е активирал немски предавател, настроен на честотите на ВВС и е изстрелвал порция пропаганда от около десетина изречения, докато прозвучи отново „стопанинът” на честотата. Този прийом се е използвал и от радио „Христо Ботев” – радиостанция на българските политемигранти в СССР – по отношение на Българското радио.

    Противно на очакванията, че краят на войната ще донесе отслабване на напрежението и отказ от заглушавне на чуждите радиоемисии, светът се озовава в епохата на „студената война”. Нетърпимостта, особено в идеологичеки план, доведе до възобновяване на порочната прктика, този път с нов, по-модерен, и главното, несравнимо по-мощен арсенал. През 1948 г. СССР започва заглушаването на „Гласът на Америка” (Voice of America - VOA ) , не след дълго и емисиите на ВВС.

На 14 декември 1950 г. в резолюция на Общото събрание на ООН заглушаването беше осъдено като недостойна практика. Но процесът беше бече набрал ход. На 4 юли стартира Свободна Европа ( с руската си секция Радио Свобода), а до края на годината стартираха и емисиите на чешки, полски, български, унгарски и румънски. Само един пример за готовността на страните за противодействие. Чешката емисия стартира  в 11 часа на 1 май 1951 г. Само след 5 часа започна ефективно заглушаване, продължило десетилетия.

БЪЛГАРСКАТА ПРАКТИКА

България посреща края на Втората световна война с мизерен радиопарк. Освен 100 кВт предавател Телефункен, - разположен край Вакарел, с ефективно излъчена мощност от около 30 кВт, заради дефицит на немски мощни радиолампи – в експлоатация са  два СВ предавателя от по 2 кВт, в Стара Загора и Варна. Последният беше реконструиран по време на войната, с трофейните детайли и възли от 10 кВт СВ предавател в Скопие и работи до 1985 г. Някои колеги и досега си спомнят с умиление за „проводник 20” – една остроумна за времето си система за управление, блокировка и сигнализация, но безкрайно остаряла веднага след войната.

При тази бедна база естествено, че покритието на територията на България беше слабо, само около големите градове, без тези в северната част на страната, които пък въобще нямаха достъп до българско  радио. Населението по необходимост слушаше чужди радиостанции. И когато  в нашия ефир започнаха да се чуват и други станции, пропагандиращи тези и политики, най-малкото противни на режима, този режим реши да реагира. Моето лично мнение е, че е трябвало да се строят нови предаватели за разширяване емисионната карта на официалното Българско радио. Но управниците решили да заложат на заглушителите. Въпрос на преценка.

     Първите заглушители бяха трофейни предаватели Lorentz, с мощност от 0,5 и 1 кВт. Разположени бяха в София (последният етаж над кино Култура), Варна (последният етаж над хотел Сплендид), Пловдив, Русе. Без квалифициран персонал, с много спирания за проверка дали заглушавания предавател е все още в ефир. Тук ще се наложи да направим едно отклонение за неизкушения в материята читател и да поясним технологията на заглушаването. Целта на това занятие се състои в това, да се индуцират в антената на слушателя  електромагнитни трептения, които съвпадат по честота с тези на „противниковия” предавател – по такъв начин минават безпрепятствено целия вч тракт на приемника - и са модулирани със смущаващи сигнали, правещи приемането невъзможно. Но това означава, че приемникът, контролиращ „противника”, трябва да бъде вън от зоната, в която оперира заглушителят, иначе неговият прием би бил компрометиран. Това условие налага създаването на сложна структура и организация на самото заглушаване.

Заглушителят сам за себе си е непотребно съоръжение, ако не се знае кога, на каква честота, с какво диаграма на насоченост да излъчва. Ето защо му е необходим водач, орган, който да определя тези параметри на излъчването. Мастър и слейв. И както видяхме по-горе, че мастърът трябва да е далеч, във всеки случай вън от зоната, която е подложена на заглушаване, то структурата по необходимост включва елемент, прослушващ ефира, установяващ, че „противникът” е започнал излъчването, определящ параметрите на емисията и отдаващ команда на собствено заглушителя да започне „работа” .

Този елемент се е наричал ККЦ – контролно-коригиращ център. В България имаше един глобален ККЦ – под земята в околностите на София и няколко локални – в местата с концентрация на предаватели за заглушаване – Костинброд, Плевен, Велико Търново, Варна. Решенията и заповедите на глобалния ККЦ бяха с най-висок приоритет и бяха свеждани на локалните ККЦ, а те от своя страна нареждаха на персонала на съответната предавателна станция.

Човек би се запитал – за какво са нужни толкова контролни и коригиращи структури? Не е ли по-просто, като се знае честотата на „противниковите” емисии и времетраенето им, в началния час персонала на заглушителя да го приведе в действие, а като изтече времето – да го спре?

По-просто е, но не е ефективно. Това си беше война в ефира и всяка страна прилагаше много хитрости и уловки за да накара другата да остане излъгана. Веднага щом усетиха, че са заглушавани, западните радиостанции възприеха тактиката на промяна на честотата си – достатъчно е да промениш с 5 килохерца вляво или вдясно честотата на предавателя и той вече се чува чисто, а заглушителят бръмчи ли, бръмчи на старата, вече неизползвана честота. Точно тук се вижда функцията на контролните центрове – те лесно откриват такива предаватели – бегълци. И подават команда за съответната корекция на честотата на заглушаване.

От 1952 година започва изграждането на заглушителната мрежа в България. Тази дейност е възложена на специализирана група в рамките на Дирекция П.Т.Т.Р. на Министерството на съобщенията, а не на структури на ДС, както неправилно се смята. Държавна сигурност е контролирала процеса, както много други неща в тогавашна България, но изграждането и функционирането на тази мрежа е резултат на дейността на цивилни специалисти. За сравнително кратко време – до средата на 1953 година – се построяват радиопредавателните центрове в Костинброд, Плевен, Варна и Козаревец (край Велико Търново). Първоначално са обурудвани с радиопредаватели TESLA – Късовълновите KUV 18/30 ( диапазон от 5,5 до 24 МХц, на практика само до 18 МХц заради проблеми с антените ; мощност 18 КВт в телефонен и 30 КВт в телеграфен режим) и средновълновите SRV 30 (мощност 30 КВт). Средновълновите са използвани за заглушаване на предавателя на VOA - Гласа на Америка край Атина на честота 981 кХц (първоначално с мощност 150 КВт, в 60-те години повишена до 1000 КВт). От края на 60-те тези предаватели заглушават емисиите на радио Тирана.

Локалните ККЦ бяха разположени първоначално в градовете – в София на последния етаж на Министерството на П.Т.Т.Р., във Варна – на последния етаж на Окръжния съд, в Плевен – в Централна поща. По-късно тези ККЦ бяха преместени от съображения за секретност в обекти на Радио дирекцията – в изгражданите тогава Радиорелейни и телевизионни станции.

В 1955г. се появи нова форма на сътрудничество между заглушителните администрациии на държавите от съветския блок. Оказа се, че е много по-евтино и ефективно заглушаването отдалеч. Примерно българските предаватели успешно осъществяваха заглушаване върху областта между Москва и Ленинград с население над 20 милиона. За същата цел  руснаците биха използвали поне седем или осем предавателя. По същия начин и руснаците ни връщаха „услугата” – техен предавател покриваше със сигнал цялата територия на България. Български предаватели работеха и по полски, чешки и словашки емисии. В тази връзка през 1955 и 1956 година бяха доставени съветски предаватели СНЕГ (диапазон 6 – 18 МХц; мощност 50/80 кВт, по-късно повишена до 100/150 КВт), които основно работеха за заглушаване на емисиите на радио Свобода.

Съществена част от обурудването на един заглушителен център е т.нар. “машинка”. Това фактически е генераторът на смущаващ сигнал заедно с устройството, което генерира опознавателния знак. Генераторът е съставен от 8 мултивибратора на лампи 6Н8, които смесват в определени пропорции колебанията си. На изхода се получава нискочестотен сигнал, който директно модулира предавателя. За да се икономиса електрическа енергия се е използвала не амплитудна, а честотна модулация.

Всеки предавателен център е притежавал опознавателен знак – буква и цифра обозначени с точки и тирета по Морзовата азбука. Този знак се е наслагвал върху носещата всяка минута и е служил за идентификация кой радиоцентър в момента заглушава. Варна е имала позивната Л6, София – Б5.

Любопитна е била ежедневната експлоатационна технология на един такъв център. Всяко задание е започвало със заповед по телефона от водещия в ККЦ с точно упоменавaне на параметрите на бъдещата емисия – начален и краен час, честота, антена. Например – предавател 1, от 18:00 до 23:38, антена 7, честота 15115. Дежурният персонал е правил една приблизителна настройка на предавателя, убеждавал се е в способността на апаратурата да поеме емисията и докладва на водещия готовността си. Водещият пуска по телефона звук от радиоприемника си, настроен на същата честота, където вече се чуват позивнитв на „противниковата” емисия. Операторът от предавателния център отпушва предавателя, засега без модулация, и започва да изменя честотата му в малки граници. Щом двете честоти се приближат достатъчно, в приемника се чуват нулевите биения между тях. Задачата на оператора е да намери точката, в която тези биения изчезнат и да включи модулацията.

Преглеждайки старите дневници, виждам, че в периодите на размразяване, детант, му казваха тогава, интензивността на заглушаване рязко спада. Освен това ВВС въобще не е било заглушавано, с изключение на дните преди и след 21 август 1968г. Основната тежест от тази дейност се е стоварила върху радио Свободна Европа. Но все пак, заради несъвършенство в апаратурата, емисията в 13метровия сектор (честота 21,745 кХц) не е била потискана. В ония години изключителна популярност добиха приемниците ВЕФ, защото имаха разляти късовълнови обхвати, и по-важното в 13, 16 и 19 метровите обхвати почти нямаше заглушители.

Но не можеше дълго време да трае това недоразумение. За заглушаване отиваха твърде много средства, а ефекта беше незначителен. Постепенно цялото общество узря за схващането, че заглушаването е загубена кауза.

През декември 1988г. Тодор Живков направи държавно посещение в Западна Германия.

В деня на отпътуването му всички заглушители са преустановили дейността си. И никога повече не са я подновявали.



 
Коментари
  1. pbizart
    13 Юли 2009, 10:40
    наскоро на яестото на радио Melody, се пояжи друго радио и интересното е,че се редуват с това другото радио Ком май се казва
  2. pbizart
    13 Юли 2009, 10:36
    наскоро на яестото на радио Melody, се пояжи друго радио и интересното е
  3. Maxmix
    22 Декември 2008, 14:52
    По време на възродителния процес възникнаха много предаватели на МВР които излъчваха хоризонт върху турски станции такива бяха най много в Шуменско и Кърджалийски окръг
  4. Don
    13 Октомври 2008, 22:07
    Предавателният център в Пъдарско никога не е бил използван за заглушаване. В посочения линк има доста неточности:
    - Преди всичко не е верно, че е имало пауза между 1963 и 1968 г.
    - Докладът на РСЕ е много далеч от истината. Няма 17, а още по-малко 22 радиостанции, работещи на заглушаване. Радиостанциите са 4 - Костинброд с филиал Столник, Плевен, Варна и Козаревец.
    - Няма тридесет местни радиостанции за заглушаване. Не съществуват.
    - А способът за заглушавне не е „отразяване на радиовълните в горната част на атмосферата”, това просто е метод за разпространение на радиовълните на дълги разстояния. Заглушаването е следствие на директното атакуване входните вериги на масовите радиоприемници със смущаващ сигнал.
  5. Анонимен
    13 Октомври 2008, 03:18
    Предавателите на север от Пловдив, до село Пъдарско, вече не служат за заглушаване, а излъчват емиссите на Радио България за света. Повече има ето тук: http://www.predavatel.com/bg/3/plo.htm#pad А ето и линк с още за заглушаването: http://www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming.htm
  6. Анонимен
    10 Октомври 2008, 19:18
    В северната част на Пловдивското поле, в полите на Средна гора, има едни огромни антени, сигурно са заглушители. Те какво заглушават?

Напиши твой коментар »
 
За Radio.bg
Сайт за всичко посветено на радиото в България
Radio.bg бутон »
Вижте нашите приятели »
Помощ & Поддръжка

Тук ще намериш отговори на често задавани въпроси в сайта.

Често задавани въпроси (FAQ) »