Онлайн Радио
Четвъртък, Септември 21, 2017 | Мрежа: 2773 потребителя
 

Суетата на панаира

Спомняте ли си речите на Фидел Кастро? Ония пет-шест часови спектакли, с подскоците и с непременното заклеймяване на капитализма? Може и да е бил прав човека, зер кой можеше да предположи какво ни готви сияйното бъдеще? Но днес ще си говорим за друго.
    

    Ако някой в ония години ми беше казал, че  ще слушаме с интерес повече от десет часа едно и също парче, разбира се, нямаше да му повярвам. Но е истина. Заслугата е на Дарик и на Кирил Вълчев, който даже си беше прекръстил предаването от „Седмицата” на „Годината”. Маратонското шоу  започна още в ранни зори. Като в гигантски калейдоскоп пред слуха ни минаваше елитът на бедната ни държава. Фойерверки цепеха простора, държавни жени и мъже се пъчеха срещу микрофоните и много, ама много успешно се правеха, че не разбират какво ги питат. Има някакво усукване в канала за връзка с елита, но изглежда няма кой да го отсуче. Както и да е, Кирил Вълчев издържа стоически на непрестанните опити на събеседниците си да превърнат студиото му в предизборно. Но самата реализация на идеята в един ден да събереш всички фактори в държавата и да им зададеш точните въпроси заслужава нашите адмирации. Фидел Кастро например не би могъл.
И колкото водещият беше на висота, толкова кавалкадата кандидати за властта оставаха на онова жалко ниво, познато ни от ежедневната липса на практически политики. Време е вече да престанат да надуват балони – залъгалки за електората. На никого от слушателите не стана ясно защо например следствие, прокуратура, съд не работят. Всички говорят за обективни пречки, но на простия въпрос на Вълчев – нали вие затова сте там? – не можаха да отговорят. Не стана ясно каква политика ще реализират управленците или пък каква ще ни предлагат опозиционерите. Избирателят с право си задава въпроса – а бе, за кого все пак да гласувам. В резултат не гласува. Само че всеки, който не участва в изборите, на практика гласува в полза на партиите. Там  отива уж неподадения му глас. Такава е системата. Тази колизия ще продължава да трови гражданското чувство на българина. Колкото повече, толкова по-добре. Време е да станем европейци. Затова – заслужават уважение усилията на Кирил Вълчев да събуе цървулите ни и изтрие очите ни. Суетата на политическия панаир вече е отблъскваща.

    Както виждаме, в Дарик всичко е по ноти. Но какво се случва в Националното радио? Неочаквано за мнозина, разкриването на сътрудниците на ДС се оказа много смущаващо за радиото и много продуктивно от гледна точка на разгарянето на войната вътре в институцията. Скандалът показа, че напрежението между двата отбора никак не е преодоляно. И вместо да разкрие пагубната роля на доносниците върху формиране на мирогледа и пристрастията на слушателя, Лили Маринкова и нейната кохорта издигнаха знамето на своята правда и убеждението, че единствени те са прави. Не би било зле да се спрат и да се поогледат малко. Ами ако в следващите тиражи се окаже  че някой техен е с не дотам чист косъм? Ясно е, пада зад борда. Но какво става с каузата? Като нищо ще подарят радиото на Бориславовци и Конакчиевци.

Не умее да празнува българинът. В цял свят дните преди Коледа са най-светлите, най-радостните. Не и у нас. Тук радостта и светлината струят само у лековерните слушатели. Дали пък те не са по-щастливи?

Огнян Велков, джуниър

 
Коментари
  1. Анонимен
    04 Януари 2009, 12:22
    Част от книга


    ДЕМОКРАТИЧНИ ИЗБОРИ ИЛИ ПЕРАЛНЯ НА ПАРИ ЗА ПАРТИИТЕ В ЕТАПА НА ТОТАЛНАТА ДОГАНЬОВИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ! Скалъпвайки хилави закони покрай преките си бизнес-дела, родните законотворци с безброй посетнешни поправки постепенно превръщат страната ни в една “устойчива” пералня на пари.Това особено проличава по време на избори.Тогава безконтролните доганизирани партии наливат пари в масмедии, чалга-звезди, печатници за афиши и плакати, които стотици платени “доброволци” денонощно лепят,късат и отново лепят... Представяте ли си само за миг, ако към тази многобройна армия от нищоправци, обикалящи села и паланки предизборно, се присъединят и стоте хиляди стачкуващи учители /а защо не и лентяйстващите ученици?!/ и запретнат ръкави, колко добри дела биха могли да сторят за демокрацията?!...Ако само в една малка община като Мездра бяха прахосани над 500 хил.лв., то колко ли е общата загуба за корупционната предизборна борба в целокупна България?!... Донякъде изпитвам удовлетворение, че след лични срещи с Иван Кръстев, Безлов и други политолози, дефилиращи пред и следизборно от медия в медия, се осмелиха да споделят плахо за “феодализацията” нанашия целокупен обществен живот!... Макар че аз предпочитам термина “Доганизация”. В това понятие не влагам и капка от съмнение за какъвто и да било етнически привкус - просто отдавам дължимото на своя именит по-млад, но далеч по-проспериращ колега от Философско-историческия факултет на СУ” Климент Охридски”! Все се надявам , че тази своя теория за “Тоталната доганизация на България” ще развия в отделна книга и затова сега се налага да споделя само някои основни постулати. Прехваленият от нашите политици “Модел Доган” за етнически мир в България аз виждам така : Доган се изживява като един Велик везир/ известно е къде е Султанът!/, край него се подвизават десетина везири,все ербап-сътрудници на ДС.Тях неотлъчно ги следват стотина гавази, а за седемнайсетте години вече е подготвен цял корпус от няколко хиляди високо образовани и подготвени за овладяване на прословутите “Еурофондове” еничари. Тази няколкопроцентова прослойка е обезпечена всестранно - а останалите 90 % от раята - кучета я яли!...Прелюбопитен е фактът, че мога да посоча с лични наблюдения не само датата, а дори и часа , когато се пръкна това философско явление - 29.12.1989г. На този ден някъде след 19,30ч. Александър Лилов слиза от сребристия “Мерцедес” и размахва някаква папка към четиристотинте турци, докарани от различни краища на страната, на първия мълчалив протест пред Народното събрание : “- Другари, въпросът с Вашите имена вече е решен от Централния комитет на нашата Партия! Прибирайте се по родните места и бъдете спокойни”... Така беше направена първата стъпка от “Пълзящата Доганизация” на България!...Тогава, все още бях с ватманската си униформа, бързах за нощна смяна с трамвай № 2 и нямаше как да забележа в тълпата момчето Меди Доганов. Той беше изтикан на политическата сцена малко по-късно и припознат за водач на ДПС! Няма да досаждам с подробности от по-сетнешното развитие на това явление, защото то е известно на всички. Според моите наблюдения и анализи, пръв разбра филисофията на “Модела Доган” Стефчо Софиянски. Направи си своя партия и доразви идеята в прословутия/ но съвсем незаслужено наречен/ “Модел Софиянски” за управление на София. След това примера му последва дори Ването Костов- и той прокле Доган като “прокоба за България”, но също вложи свой принос в “Доганизацията”. Царот, дето дойде с мечтата да става Цар на сите българи и той, като видя , че меракът му е химера, си заплю идеята на Доган, и той си направи партия , обгради се с царедворци и си върна поне дворците. Е, Бат, Бойко е малко нещо по-друго! Спомнете си как се е изтегнал като френска жартиера на жълтия диван и нарежда : “А с президента ще говоря само Аз!”...Е, това, ако не е един Голям Доган, здраве му кажи! На всички тепърва ни предстои да видим до къде ще се вдигне летвата на “Доганизацията” на най-елитарното равнище!...Но иначе в паяжината на тоталната доганизация вече е оплетена комай цяла България.Спомнете си как всеки кмет или шеф на някаква фирма или организация се изживява като един истински Доган, от когото зависи едва ли не цялата Вселена!. Дори да обикновен директор на Дом за сираци, а сега с т.н. делегирани бюджети - първата ти работа е да си назначиш близък счетоводител, послушен домакин и ...това назначения, постъпления, дарения и пр., всичко ти е “тип-топ” - ти вече си същински Доган!...”Нататарчиш” се малко - и над тебе е само дядо Господ!”...Затова за мен изборите и развихрилата се корупция са просто апотеоз на “ Тоталната Доганизация” на България!... --- - Към тази сметка могат да се прибавят нови имена всеки ден.Власт само малко да докопаш и най-вече пари – и си готов да се изживяваш като един безпардонен Доган! Размислих само, че за по-голяма прецизност в тази философска идентификация много по-коректно е да ползваме термина „Доганьовизация”!... -И докога така ще се заглавикваш, а не побързаш да не изтървеш и този свой “Последен трамвай за София”?!… -За какъв трамвай за София ми говориш,Учителю, когато ние изтърваме влака за Брюксел?! Ето, както си и знаех, Европата ни отряза по всички линии. -Пак ли възнамеряваш да протестираш с поредната си гладна стачка? -Това с моите гладни стачки си е чист кудош с г-да властимеющите. Но така исках да влеза в историята – посред цялата еуфория на 31 декември 2006г. за влизането на България в Евросъюза, аз бях единственият, който със специално разрешение на кмета на София протестирах, гладувайки.!…Ето,чети Учителю и нека се смеят и потомците, че у нас е имало и такъв Евро Мунчо!…
  2. gogo
    23 Декември 2008, 17:07
    "В цял свят дните преди Коледа са най-светлите, най-радостните" - така е!

Напиши твой коментар »
 
За Radio.bg
Сайт за всичко посветено на радиото в България
Radio.bg бутон »
Вижте нашите приятели »
Помощ & Поддръжка

Тук ще намериш отговори на често задавани въпроси в сайта.

Често задавани въпроси (FAQ) »