Суетата на панаира
Вторник, Декември 23 2008
Спомняте ли си речите на Фидел Кастро? Ония пет-шест часови спектакли, с подскоците и с непременното заклеймяване на капитализма? Може и да е бил прав човека, зер кой можеше да предположи какво ни готви сияйното бъдеще? Но днес ще си говорим за друго.
Ако някой в ония години ми беше казал, че ще слушаме с интерес повече от десет часа едно и също парче, разбира се, нямаше да му повярвам. Но е истина. Заслугата е на Дарик и на Кирил Вълчев, който даже си беше прекръстил предаването от „Седмицата” на „Годината”. Маратонското шоу започна още в ранни зори. Като в гигантски калейдоскоп пред слуха ни минаваше елитът на бедната ни държава. Фойерверки цепеха простора, държавни жени и мъже се пъчеха срещу микрофоните и много, ама много успешно се правеха, че не разбират какво ги питат. Има някакво усукване в канала за връзка с елита, но изглежда няма кой да го отсуче. Както и да е, Кирил Вълчев издържа стоически на непрестанните опити на събеседниците си да превърнат студиото му в предизборно. Но самата реализация на идеята в един ден да събереш всички фактори в държавата и да им зададеш точните въпроси заслужава нашите адмирации. Фидел Кастро например не би могъл.
И колкото водещият беше на висота, толкова кавалкадата кандидати за властта оставаха на онова жалко ниво, познато ни от ежедневната липса на практически политики. Време е вече да престанат да надуват балони – залъгалки за електората. На никого от слушателите не стана ясно защо например следствие, прокуратура, съд не работят. Всички говорят за обективни пречки, но на простия въпрос на Вълчев – нали вие затова сте там? – не можаха да отговорят. Не стана ясно каква политика ще реализират управленците или пък каква ще ни предлагат опозиционерите. Избирателят с право си задава въпроса – а бе, за кого все пак да гласувам. В резултат не гласува. Само че всеки, който не участва в изборите, на практика гласува в полза на партиите. Там отива уж неподадения му глас. Такава е системата. Тази колизия ще продължава да трови гражданското чувство на българина. Колкото повече, толкова по-добре. Време е да станем европейци. Затова – заслужават уважение усилията на Кирил Вълчев да събуе цървулите ни и изтрие очите ни. Суетата на политическия панаир вече е отблъскваща.
Както виждаме, в Дарик всичко е по ноти. Но какво се случва в Националното радио? Неочаквано за мнозина, разкриването на сътрудниците на ДС се оказа много смущаващо за радиото и много продуктивно от гледна точка на разгарянето на войната вътре в институцията. Скандалът показа, че напрежението между двата отбора никак не е преодоляно. И вместо да разкрие пагубната роля на доносниците върху формиране на мирогледа и пристрастията на слушателя, Лили Маринкова и нейната кохорта издигнаха знамето на своята правда и убеждението, че единствени те са прави. Не би било зле да се спрат и да се поогледат малко. Ами ако в следващите тиражи се окаже че някой техен е с не дотам чист косъм? Ясно е, пада зад борда. Но какво става с каузата? Като нищо ще подарят радиото на Бориславовци и Конакчиевци.
Не умее да празнува българинът. В цял свят дните преди Коледа са най-светлите, най-радостните. Не и у нас. Тук радостта и светлината струят само у лековерните слушатели. Дали пък те не са по-щастливи?
Огнян Велков, джуниър