Онлайн Радио
Неделя, Юли 23, 2017 | Мрежа: 2773 потребителя
 

Unde e gara de Nord, domnule?

Знаете ли къде се намира гара де Норд в Букурещ? Справочниците ще ви водят в Отопени, нo северната гара съвсем не е това. От Северната гара тръгват всички влакове към дълбоката, заспала и конформистка провинция. Лесно се тръгва от гара де Норд, но трудно е да се върнеш...
Един висш съдия каза, че стиска зъби. Един министър пък каза, че ако се разприказва, на мнозина ще изпопадат зъбите.
 Ние, простолюдието, ще кажем, че съдията трябва да мълчи, но да отсъжда спрямо закона. Не му е работа да говори и да се оплаква. Съдът говори чрез своите актове. А пък министъра, напротив, трябва да говори, особено ако се касае, както намеква, за прегрешения на съдиите. Защото ако крие нешо, това представлява нарушение на закона.
И понеже всичко това се разиграва пред медиите, оттам и чрез тяхното съпричастие този бездарен спектакъл става достояние и на нас, консуматорите на  театъра, наречен кой знае защо „държавно устройство“.
Мнозина са възмутени от лекотата, с която се разиграват водевилни етюди, от които на целокупното население се стъжнява житейската перспектива. Не ни е все едно, когато висшия държавен елит срича като Румяна Желева, когато същият този елит нехае, че българинът се гърчи в конвулсиите на кризата, а още по-малко сме съгласни да носим негативите на безкрайния преход, само защото управляващата класа не е в час какво трябва да се прави.
Дотук всичко е ясно, всичко е както преди, всичко е преживяно, премислено и вече е кристално ясно. Ако има нещо, което плаши, това е опитът да бъде неглижирана съдебната власт и да бъде постановена презумпцията, че съдът е клонинг на мафията. Опасявам се, че това е вече война, чийто изход, какъвто и да е, ще бъде пагубен за държавността. Не е моя работа да въздавам индулгенции, опазил ме Бог, загрижеността ми е само за това, което завещаваме на потомците.
И ако има някой, който да предаде това наше безпокойство, това, без съмнение, са медиите. Именно в такива колизии си проличава истинската журналистика. Не е достатъчно само да кажеш, че Лазар Груев стиснал зъби, а Цветан Цветанов заплашил, че ще му паднат зъбите. Оставаме настрана чардафонската лексика. Това, което истинският журналист дължи на публиката, поне на част от нея, е оценка на ставащото. Оценка нравствена, оценка политическа,  оценка, въплътила в себе си вярванията и щенията на поколения преди нас. Колцина успяха да надмогнат пристрастията си и да посочат ясно какво означава тази „полемика“? Равносметката е нерадостна – единствена Силвия Великова (БНР Хоризонт), в първите часове след станалото успя да му даде дълбока и убедителна интерпретация. Непонятното беше друго. Защо след толкова ясно артикулирани позиции и от двете конфликтуващи страни, недвусмислено вещаещи сблъсък с непредвидими последици, останалите медии се въздържаха не само от прогнози, но и от елементарен коментар. Не говорим за телевизиите, които по начало са тромави и не особено добре ориентиращи се - това, между нас, е начин на оцеляване -, но даже Кирил Вълчев в „Седмицата“ на Дарик беше учудващо встрани от гвоздея на седмицата. Непонятен конформизъм. Щом и Дарик клекна пред неизбежното, какво остава за другите по-малки, често провинциални не само по локация, а и като светоусещане медии?
По времето на румънската оперетна революция през 1989 година млад „революционер“ от селата край Букурещ, премръзнал и гладен, тръгнал да се връща в къщи след няколко дни подвизи в името на демокрацията. „Унде й, домнуле, гара де Норд?“ (Къде е, господине, северната гара?) - питал нашият герой милиционера на кръстовището. „А, прима ла дряпта, доуъ ла стънга..“ - уморено отвърнал едва оцелелият от протуберансите на тълпите.
Първата вдясно, втората вляво.
Рецепта за оцеляване. И да изрежете герба от знамето.  
  Огнян Велков, джуниър

 
 
За Radio.bg
Сайт за всичко посветено на радиото в България
Radio.bg бутон »
Вижте нашите приятели »
Помощ & Поддръжка

Тук ще намериш отговори на често задавани въпроси в сайта.

Често задавани въпроси (FAQ) »