ДЕКРЕТ О ЗЕМЛЕ
Сряда, Февруари 24 2010
Тежката артилерия на парламента тези дни се захвана с радиото и телевизията.
Кой откъде се отърка о властта, все някаква далаверка надушва. А ако не дай Боже, стане и някакъв фактор, веднага се заема да кове закони, да „решава казуси”. Тежката артилерия на парламента тези дни се захвана с радиото и телевизията. Не че всичко друго е решила, не че се е сборила успешно с кризата, сушата, кишата и международното положение, но е вдигнала мерника на БНТ и БНР. С просто око е видно, че изгрява нова звезда на небосклона на медийните регулации. Председателката на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Която, представете си, „не знаела”, че bTv е продадена.
Добре, че дамата се е разприказвала пред вестник СЕГА, та да ни даде възможност и ние да се докоснем до съкровените помисли на авторите на поредното изменение на медийния закон. Добре си спомняте, любезни читателю, че досега съществуваше забрана собственици на рекламни агенции да притежават телевизии и радиостанции. И това беше разбираемо, то беше бариера пред неограниченото монополизиране на медийния пазар. Но сега вече философията е друга. И тя се състои в това, че поради „невъзможността” да бъде спазена тази забрана, тя следвало да бъде отменена. Непостижима логика. Вместо да се засилят компетенциите на прилагащите правните норми органи, самите норми се обезсилват, така че след като няма норма, няма и колизия при неспазването и. Просто. И конгениално. Жалко само, че интелектуалната собственост върху технологията принадлежи другиму. И някак встрани увисва въпросът на репортерката дали все пак тази поправка не е свързана с продажбата на bTv и с интересите на Красимир Гергов в тази сделка. Тук обаче следва блестящото признание, че тя, председателката, не знае за такава продажба.
За какво, любезни, разказвам всичко това? Съвсем не за да обсъждам нивото на компетентност на народното представителство. Опазил ме Бог. Правя го, за да ви обърна внимание върху две революционни идеи на медийните демиурзи.
Едната е, че се редуцират до окончателното им премахване рекламите в БНТ и БНР. В това няма по принцип нищо лошо – в една обществена медия рекламната зависимост е недопустима. Само че докато не се реши въпросът с финансирането на обществените радио и телевизия, а това решение изглежда невъобразимо далеко, всяко отнемане на рекламата от БНТ и БНР означава само недопустима държавна помощ в полза на частните телевизии и радиа. Има един ресурс – рекламните бюджети – и този ресурс ще бъде насочен встрани. И то с активната помощ на същата тази държава. А обществените медии ще минат изцяло на излъчване на сурогати. Защото за друго няма да имат средства.
Още по-революционна изглежда другата идея на председателката. Впрочем, тя едва ли е нейна. Започва се отдалеч – твърди се какво, че „няма българска компания, която има тези сили и възможности да изгради мултиплекс. Трябва да има и преносна мрежа, и съответно устройства. Това е твърде сложен и дълъг процес, първата му част е техническата. Впоследствие като собственик на мултиплекса тя ще трябва да участва и със съответните програми.” Председателката очевидно не е осведомена, че български компании, способни да изградят мултиплекс, има в достатъчно количество. Откъде да знае например, че през 2008 година се проведе конкурс за първия мултиплекс в София, спечелен, апропо, от БТК. Има и компании, доказали се и в построяване на преносни мрежи, както и в доставка и монтаж на много по-сложни и комплицирани комуникационни и емисионни комплекси. Когато прочетох фразата за първи път, си помислих, че такова невежество е неоправдано. Но последното изречение ми отвори очите – „като собственик на мултиплекса тя ще трябва да участва и със съответните програми”.
Ясно ли ти е, любезни? Няма да допуснем български оператор на мултиплекс, защото той ще поиска негови програми да бъдат качени там. И затова ще дадем мултиплексите на чужди компании. Няма значение, че всички играчи на пазара трябвало да бъдат равнопоставени. Интелигентщини.
А бе, има там едни пари…, да вземем да му врътнем един декрет о земле, а?
Огнян Велков, джуниър