Преди десетина години един министър-председател отказа да приватизира единствената съобщителна среда в България, щом разбра, че разговорите му с президента ще минават през Солун. 

Следващите премиери или не бяха толкова чувствителни, или пък въобще не се досетиха какво означава да се продадат всички дейности на БТК. По силата на една европейска традиция системите за пренос и излъчване на радио и телевизионните програми в повечето държави бяха в състава на телекомуникационните компании, повечето държавни, с изключение на Съединените щати. Това беше логично, тъй като в ония години организационния и технологичен опит на тия компании позволяваха сравнително лесно изграждането на инфраструктурата на радио и телевизионното разпръскване. Това отговаряше и на обществения интерес – държавата гарантираше устойчивото разитие на този сегмент от съобщителните услуги.

Съвсем друга се оказа ситуацията, когато започна вълната на либерализация на телекомуникационния пазар. Докато в останалата част на Европа много внимателно се преценяваше кой сегмент да се пусне на пазара, какви регулации да се пуснат в действие, така че да не се допусне срив във функционирането на системата, у нас самозвани пазарни фундаменталисти с комсомолски плам в душите решиха, че ще продават всичко, на каквато и да е цена. „Държавата е лош стопанин” – беше оправданието им. И така, покрай безспорно нужната  приватизация на БТК ( друг въпрос е какви са параметрите на сделката, министър Николай Василев все още се оправдава, вж. сайта на министерството му, 27.09.2008 ) , на Вива Венчърс беше харизано и НУРТС – предприятието, което пренася и излъчва радио и телевизионните програми. Такъв гаф, освен нас, сториха само румънците. Но те бързо се осъзнаха и правителството им изкупи обратно тази част от Ромтелеком, която се занимаваше с излъчването на радио и ТВ програми.

У нас това не се случи главно поради некомпетентността на продавачите, които не бяха наясно как функционира тази система. С лозунги като пазарно оптимизиране те позволиха на купувачите (пенсионен фонд) да бъдат разрушени функционални и технологични връзки, абсолютно необходими по цялата верига на това специфично производство. Реалният резултат беше загубата на позиции в ефира. Новите телевизии и радиа, разочаровани от ненадеждното функциониране на НУРТС, реагираха бързо и започнаха да изграждат своя мрежа за разпространение на сигнала. Скъпо удоволствие. Но единствено спасително за тях. От БТК не се трогнаха. Наглед необяснимо, за всеки пазарен субект загуба на определен сегмент от този пазар би трябвало да бъде тревожен сигнал. Но само на пръв поглед. Ако собственикът е некомпетентен в специфичната технология и заложи само на финансови критерии, то неминуемо ще дойде  момент, когато единствено възможното действие ще е – „продавай”.

Този момент дойде. НУРТС ще бъде продадено. От БТК -  на австрийска фирма. Тук мнозина ще ревнат – ау, националното радио, националната телевизия, ами тия австрийци сега ще ни изнудват, ще вдигат цените за услугата си и ще ни спират предавателите, ако не можем да платим. Така ще е, ще ги спират. Пазарът е неумолим. Но и на БТК поведението не беше твърде галантно. И БТК увеличи таксите двойно.

Вината не е, следователно, у БТК, или у НУРТС. Те функционират пазарно. Вината е у този, който продаде и БТК, и НУРТС при тези условия. И продължава вече четвърта година да заравя глава в пясъка и да бяга от решаването на проблема. Защото какво, кажете ми, вършат представителите на държавата в органите за управление на БТК? Оказва се, нищо. Държали златната акция. Те даже проспаха продажбата на НУРТС. От два месеца представители на няколко фирми преговарят с БТК. НУРТС им организира екскурзии да ги запознае с повечето обекти. Целият персонал на НУРТС знае за бъдещата продажба. Само правителството останало изненадано. Няма кой да ги информира, изглежда. Ама как да ги информираш, като утре самото правителство ще те изтипоса, че си ченге?

Разбира се, ако си говорим сериозно – знаели са. И са дали карт бланш за операцията. Но въпросите остават.

Преди всичко, по какъв начин ще бъде гарантирана независимостта на българските обществени медии - БНТ, БНР - от австрийската фирма? За жалост начинът не се вижда. Приказките за „почтеността”, за „стратегическия инвеститор”, вече не минават. Пенсионният фонд Вива венчърс въобще не беше „стратегически инвеститор”, а от „почтеността” на Гад Зееви още ни горчи.

Второ, по какъв начин ще бъде гарантирано, че новите собственици ще  запазят предмета на дейност на НУРТС? Самите те заявяват, че ще редуцират състава на НУРТС от 500 на 200 души. Без солидна инвестиция това съкращение ще означава прекратяване на някои дейности. Ще остане ли правителството безучастно пред перспективата да се закрие АМ радиоразпръскването, например?

Трето, има ли българската държава механизми, с които да защити интересите на БНР и БНТ? По време на първата продажба вероятно е имало запис в договора за условията на продажбата. Не съм съвсем уверен, тъй като никой не е виждал този договор. Но сега, когато една частна компания продава своя структура на друга частна компания, едва ли ще се затрудняват една друга с някакви обвързващи текстове, касаещи гарантираното обслужване на националните ни медии. По всичко личи, че държавата няма и да има думата. Реална е опасността националните ни медии да останат без оператор, а частните да работят в дискриминационни условия.

Тук трябва да споменем, че мрежата на НУРТС, с цялата и прилежаща инфраструктура,  пътища, електро и водоснабдяване, е изграждана в продължение на 50 години и е разположена в най-добрите за излъчване места. Ако днес тази структура бъде изгубена  за българските радио и ТВ оператори, то не дотам равностойна мрежа би струвала не по-малко от милиард евро.

Дано не се стига дотам. Все още не е твърде късно. Единственото логично действие е да се принуди БТК да продаде НУРТС обратно на държавата. БТК все още не е платила стотина милиона евра, които дължи заради „клоу-бек" клаузата – водят се дела, тълкуват се записи в книжата. Държавата може да се договори с БТК и да си прибере НУРТС в замяна на отказ от тази претенция. Въобще техники – много. Не е наша работа да ги учим.

Затова е време държателите на „златната акция” да се размърдат. Да упражнят своето влияние и да върнат НУРТС на българските електронни медии – и частни, и обществени.

 Ако не го направят, ще знаем кого да сочим с пръст.

ОГНЯН ВЕЛКОВ, джуниър