Помниш ли, любезни мой читателю, грандиозното шоу, наречено “румънската революция..."

Помниш ли, любезни мой читателю, грандиозното шоу, наречено “румънската революция срещу Секуритатя”? Няма начин да не си го спомняш, нали? Ония екзалтирани тълпи, качени на незнайно откъде взели се “Кразове” и развяващи румънските национални знамена, само дето вместо чаушесковия герб се виждаше изрязана дупка в средата? В студията на румънската телевизия нахълтваха попове, дисиденти, поети с китари, сърцераздирателни дами с мургав, даже и за румънците, колорит, безграмотни селяни, даже идиоти се хилеха и пресъздаваха пиянството на един народ. Как да не си спомниш Гео Милев -  “изпокъсани, кални, гладни, навъсени, измършавели от труд, загрубели от жега и студ, уродливи, сакати, космати, черни, боси, изподрани, прости, диви, гневни, бесни”? Но за разлика от нас – “с рози и песни, с музика и барабани, с кларинети, тимпани, латерни, флигорни, тромбони, тръби”*. Имаше и екшън – гониха Чаушеску с хеликоптери, военното командване наруши  клетвата си и отказа да го защитава. Съдиха ги, даже ги разстреляха. Скоропостижно. Отново  в студията. Show must go on. И всичко това на живо, риал тайм, не часове, а дни наред. Каква феерия от багри в сравнение с унилия български пленум, на който се изхитриха да натирят Тодор Живков и след това, уплашени да не би на другия ден да размисли бащицата, му изказаха сърдечна благодарност.           

Защо ви разказвам всичко това? Ей сега ще разберете. Защото, любезни, тази пъстра телевизионна картина не се излъчваше от предавателите в Букурещ, те бяха в ръцете на службите. Самата румънска телевизия излъчваше два – три часа ежедневно, поради жестоките икономии, наложени от режима върху цялото стопанство. Но двата милиона обитатели на румънската столица гледаха развитието на своя 10 ноември посредством телевизионния предавател в Русе. Да, мили мои, българския предавател в Русе покриваше не само Букурещ, достигаше дори до Синая. Може да се каже, че информационно румънската революция се осигуряваше от ресурсите на българската телевизия. Секуритатя сигурно е излизала извън кожата си, обаче нищо не е могла да стори.           

И сега, коварно и подмолно да ви запитам, помните ли кой превеждаше в ефир ставащото в импровизираните букурещки студия? Кой водеше интервютата и по същество диктуваше реда и приоритетите на революционните действия? Владо Береану, разбира се. Днес обявен за ченге, защото е дисидентствал срещу тамошния режим. Не коря комисията по досиетата, разбира се, тя изпълнява закона. Който е до такава степен калпав, че не прави разлика между доносник и разузнавач. Какво от това, че Тома Спространов е сътрудничил на службите? А може би чрез неговото сътрудничество е предотвратено възможно, някое грубо и дивашко битово престъпление? Каквото и да си говорим, не можем да отречем факта, че през 60-те и 70-те нашите бащи са чакали “Пулсиращите ноти” на Томата, за да запишат на ролковите си магнетофони западна, “упадъчна” музика. Не някакви си песни и пляски, а качествен и уникален рок. И сега го чакат. Както и ние, техните деца.          

  Какво от това, че Радосвет Радев бил сътрудничал, щом създаде най-слушаемото радио? И то радио, което най-малко от всички може да бъде подозирано в слугинаж към службите. Даже напротив, имаше времена, в които Дарик се плъзгаше неотвратимо отвъд границата на обективното, позитивно радио и вземаше страната  на тълпите в сюблимни моменти от историята ни.           

Какво от това, че Петър Пунчев бил сътрудничал, щом създаде веригата FM? Или Владко Мурдаров, единственият понастоящем  корифей на изящната българска словесност?           

 Чест прави на гилдията, че не се подведе по хунвейбинските напъни на неколцина  пишкомерци и не се заигра с тази злободневна тема. Защото нагазиш ли в тази смрад, няма измиване. Сам ще се оцапаш и ще вониш с години.           

 Което се случва, за жалост, с Петър Волгин. Не може, яхвайки темата за досиетата, да си купуваш индулгенция за откровено башибозушкото си поведение спрямо канените събеседници. Какво от това, че не е сътрудничал? Може би причината е била невръстната му младост? През седмицата Волгин беше поканил Димитър Гронев, един червен шаман, и някаква новоизгряваща звезда, Петър Цветков, да дискутират пи-ар процесите, съпътстващи последните избори. За слушателите беше жива мъка да уловят някаква мисъл през тоя час, цялото време беше употребено за пропагандни набези на младока и незабавни намеси на водещия, колчем Гронев се опитваше да каже нещо. Не знам на какво ги учат в тоя Факултет по журналистика, но гаменското поведение изглежда е приоритет в програмата.            

 Всеки опит да се оценява човек от гледна точка на формално определени зависимости, а не заради това, което този човек е правил или прави сега е хунвейбинство.

Безпросветно, долно и унизително.

Най вече за самия хунвейбин.Изрязваш ли дупки в знамената, режеш в  своята душа.

И оставаш там завинаги.  

Огнян Велков, джуниър 

--------------------------------------------------------------------

* Авторът е убеден, че Септември е най-великото българско литературно произведение. Но това едва ли ще направи впечатление на хунвейбина.