Ще имат ли новите управляващи куража да бръкнат в кошера?

Позволихме си, любезни читателю, да направим малка пауза в прелета над ефира. Не заради друго, а за да уважим българския избирател, да го оставим сам да решава кое е право и кое – криво, и да не влияем по никакъв начин на неговия избор.

Но мина този месец, правителството е на път и, дай Боже, да започне да изпълнява това, което беше обещало.

Не се чувстваме достатъчно компетентни по всички въпроси, опазил ни Бог, но сега е времето да се преразгледат законите, решенията и въобще цялостната концепция на бившите управляващи в областта, на която сме се посветили – радиото. Тук трябва ясно да заявим, че радиото съвсем не се състои в това, да разрешиш на една дузина частни инициативи да си купят по едно сто-ватово сандъче, два микрофона и един диск плейър. Радиото в най-общия случай се състои и в това да създадеш атмосферата, както и материалните условия, за да могат всички оператори, и обществени, и частни, да се ползват от съществуващите мощности и инфраструктура, без да им създаваш изкуствени пречки, безмислени, за да не кажем режисирани, регулации.

Преди всичко новите управляващи трябва да се заемат с разследването на това защо Националното управление Радио и ТВ стании (НУРТС) беше оставено в рамките на БТК след приватизацията и. Можеше ли някой разумен човек да предположи, че най-мощната организация за пренос и излъчване на държавните (напоследък наричани обществени) медии ще се окаже собственост на частен субект? При това субект до такава степен виртуален, че държавата тепърва ще си иска дължими суми от препродажбите – само дето не знае от кого. Но НУРТС не е само това. Той подържа и радиоелектронни системи, които са жизнено важни за националната сигурност. Вие как бихте се почувствали, любезни, ако знаете че, примерно, разговорът на Президента с Министър-председателя минава по уредби, собственост на този частен субект? Лично аз бих се притеснил много. Как ли би реагирал един австралиец, ако изведнъж се окаже, че системите, използвани от тяхната армия за локализиране и противодействие на радиокомуникациите на евентуален противник, по суша и на море, са вече собственост на Вива Венчърс, Торф Бьорголфсон или Ей Ай Джи?

Пет години вече НУРТС тежи и на БТК, все пак приходите едва покриват издръжката на дейността, къде по – апетитно е да текат 13,2 стотинки за всяко позвъняване, разговорите отделно. И въпреки това нито БТК се отказва, нито държавата си иска обратно това, което нито една европейска страна не е отстъпила. Сродно с нашето положение беше само състоянието в РомТелеком (румънската БТК), но те бързо, само след осем месеца се осъзнаха и върнаха системата за радио и телевизионно разпръскване обратно в патримониума на държавата.

Защо обаче БТК не иска да се раздели с НУРТС? Ами за да може да го изсмуче докрай. Ограничавнето на разходите там придобива карикатурни измерения. Обекти, за чиято нормална експлоатация са необходими поне 5 – 6 служителя, са докарани дотам, че се обслужват от сам дежурен. Сам човек, далеч в полето или в планината, заобиколен от наситена с енергия апаратура. Съкращенията са поголовни, обектите са оголени и е въпрос на време прекратяването на дейности в НУРТС.

Да повторим отново – БТК, за добро или за зло, е пазарен субект. Начинът, по който бе приватизарана, разбира се, трябва да се разследва. Но вината за колапса на НУРТС не е тяхна. Именно в бездействието на държавните органи се крие незавидното положение на този бранш. А това бездействие кореспондира с обявеното намерение от предишното правителство да създаде нова компания за публично радиоразпръскване. Доколко е верно това, че се прави опит за ликвидиране на съществуващото радиоразпръскване с ново, с обръчи или без, тази вроятност също трябва да се разследва.

Интересни времена се задават, читателю. Помня, че на едно предизборно събрание през 2005 година все още бъдещият министър Петър Димитров се заканваше от името на цялата си партия, какво че щом вземат властта, ще анулират сделката за продажбата на БТК. Знаем какво се случи – от заканите ни дума, ни вопъл, ни стон.

Ако още един път обещанията бъдат забравени и управляващите, по подобие на предшествениците си се вредят в управителни, изпълнителни и всякакви други структури на БТК с цел да осигуряват чадър над нелегитимни практики, радио няма да има.

Питате ме любезни, на кого ли му пука?

Щом ни четат, значи има на кого...

Огнян Велков, джуниър