Къде е държавата, призвана да охранява трудовото законодателство?

Ръководството на БТК е прекратило трудовите договори на всички представители на синдикатите, които са излъчени от КТ "Подкрепа". Така поне казват вестниците. И хората от Подкрепа. БТК от своя страна твърди, че провежда преструктурирането като спазва трудовото законодателство и в диалог с всичките си социални партньори.

Още преди сто и петдесет години Сава Доброплодни се глумеше чрез своите герои - „Кого да вярва чиляк, очите си ли, ушите си ли“? Днес като че ли не сме се придвижили много напред по пътя на цивилизованите социални практики. Пределно ясно е, че уволнението на синдикалисти е нарушение на Кодекса на труда. Още по-ясно е, че репресивната сила на държавата трябва да принуди този, който нарушава закона, да се съобрази с неговите постановки и да се държи в рамките на процедурата. Обаче у нас това е в рамките на пожелателното наклонение, държавата нехае за правата на работещите до степен да се прави, че нейните закони сякаш не съществуват.

Не бива обаче, любезний читателю, да изпадаш в дълбокото заблуждение, че някакви лоши хора строят козни срещу демократичното ни битие и алчни капиталисти смучат работническа пот. Работата е много по-прозаична. БТК е една компания, която се стреми да максимализира печалбата си. Това е природата на всички пазарни субекти. И ако ги оставиш, те, разбира се, ще ти изядат и ушите. Именно затова в европейските социални практики действат механизми и процедури, призвани да противодействат на най-одиозните изпълнения на икономическите структури. Да разчиташ, че от добро сърце интернационален монополист ще се спре пред уволнението на синдикалисти, означава, че си прекалено наивен, любезни. Той ще играе по правилата тогава и само тогава, когато държавата го принуди да го прави. А държавата, тази божем „социална“ държава, въобще не се трогва от този казус. И защо да се трогва? Когато на прага чука вече новото радиоразпръскване? И многомилионните държавни поръчки? Никога няма да го направят.
По всичко личи, че е в ход процес, при който, веднъж харизан естествения монопол – ограничения честотен ресурс – в ръцете на частен субект, този монопол започва да работи и за тези, които са осъществили тази сделка. Залогът е твърде голям, че да бъде оставен да се контролира от неясни брадати субекти – подкрепаджиите.

Куриозно е обаче поведението на другия синдикат – КНСБ. Ни дума, ни вопъл, ни стон. Не им минава през ума, че ако днес на прицел са синдикалистите от Подкрепа, утре ще са те. Разбира се, ако имат куража да се обадят. Ако си мълчат и посрещат масовите съкращения с ръкопляскания, това се нарича колаборационизъм.

Но едва ли някой се трогва от това. Фактът, че синдикатите в НУРТС се оглавяват от шофьор и секретарка, трябва да ви говори, че те са зависими и треперят за службата си. И никога няма да се възпротивят на масовите съкращения.

То какво ли друго ни е наред, че да случим и на синдикати?

Огнян Велков, джуниър