Полет над ефира № 48

Ако ти, драги ми читателю, не спиш посред нощта, пресмятайки неутешително своите шансове да оцелееш в грядущата криза, ако денем си със свит стомах заради перспективата да те изхвърлят от работа, и ако в къщи те посрещат навъсено заради мизерната ти заплата, то последното нещо, което ти се струва важно, е кой е по-голямо ченге – Кеворк или Коритаров. Майната им, казваш си ти, отпускаш се, и с премрежен от досада поглед захващаш да търсиш по скалата нещо за разпускане на душата.

Да, ама не. Цяла седмица нямаше по-значима тръпка за нашите радиа, сценката с трамвая избледня и не изглежда толкова фрапантна. И Евгени Минчев даже млъкна, липсваха му ресурси за да се намеси в битката на титаните. По мъгливите поля на родните медии потече вмирисан петмез. Кой какво казал, ама защо го казал, и което било по-важно, защо не го е казал. Единствен Кирил Вълчев в Седмицата на Дарик радио успя да се опази да не нагази в мътната пяна, генерирана от безбройните телевизии и намерила радушен прием в радиата на татковината. И както се полага по законите на жанра, апотеоза на душевната ферментация на радиожурналиста настъпи в неделя, при Лили Маринкова. Даже набеденият за скандален Карбовски, по същото време си сложи сурдинката, сипа бензоат в джибрите и успя да докара емисията си до края без забележими изцепки. Като не броим, разбира се, фразата му за „мензиса, който не идвал“. И това, представете си, към гимназистки. Които могат да му скрият топката, когато си поискат. Добре, че са възпитани все пак, децата.

Разправят, че любимият спорт на английските аристократи бил лова с хрътки и соколи. Не спорим, може и така да е. Но това, което знаем със сигурност е, че любимия спорт на българския журналист е лова на вещици. Само да ги докопа и им разкатава фамилията. Четвърт час Люба Кулезич сърцераздирателно се питаше защо не са си казали, а? Ребята, давайте жить дружно! Татьяна Дончева се изкара най-големия демократ, защото нейна била заслугата за написването и приемането на този закон. А Марга Михнева, забравила агентурните си подигравки към нещастните турци през 1989 година, започна да се жалва, дали сега вече, когато Кеворк е доказан агент, ще падне делото му срещу нея за клевета. Панаир на суетата. И над всичко водещата подържаше огъня срещу арменеца, да не би случайно гостите и да се отплеснат и да забравят за какво са дошли. И ако си мислите, че той е случайно избрана мишена, грешите. Още в събота имаше симптоми за една нова истерия – виден професор по математика подозира Кеворк, че е легитимирал фалшификацията на изборите през 1990 година и е присъдил победата на БСП чрез своето сдружение за честни избори. Като знаем, че и Държавния департамент на САЩ призна резултатите от тези избори, то значи, че и американците са в заверата.

Защо да не са? Както каза Лили, днес, 30 ноември, било деня на св.Андрей и оттук нататък денят започвал да расте. Науката може да казва друго по въпроса, но щом националното радио го твърди, така трябва да е. Всичко сочи, че и така ще бъде.

Затова, четете Труд, читателю! Поне във вторник. Не за да видите какво пише буюклията, а дали въобще пише. Тревожен симптом ще е, ако го няма. Това ще означава, че се е отворила такава хайка за вещици, пред която ще паднат всички животрептущи теми – и бедността, и мизерията, и спрените пари заради крадците по високите етажи, и дефицита на цялата политическа класа. Ще падне такава борба за чисти ръце, хладен ум и горещо сърце, че всичко друго ще изглежда вторично.

Само вие ще си знаете, че не е.

Но това вече ще бъде без значение.

Огнян Велков, джуниър