Какво спечелихме от рекламите на превръзки с крилца?

А без крилца?

Младостта си отива, не съвсем, не съвсем.. – се пее в една реклама. Реклама на вестник. За третата възраст. Нищо против третата възраст нямам. Още по-малко към вестника. Но да звучи в ефира на популярните радиа една толкова натрапчива сценка, при това от утро до здрач, ми идва много. Съмнително е дали хората от третата възраст ще си купят вестника заради някаква нескопосна рекламна акция, а не заради съдържанието и оформлението му. Но пък аз все повече склонявам да не слушам радиа, които използват платформите си за да ми пробутват ленор и мистър мускуло вместо музика и умна приказка.

            Други радиа пък чакат само да седна да вечерям, за да ме убедят да си купя превръзки. Или лосион против пърхут. Точно навреме, разбира се, иначе може би нямаше да вечерям. Хапката ми нямаше да премине без омайващите послания, мамещи ме с крилца и без крилца.

            Мъчно ми е за младите хора. Тези, които сега са до 25. Тези, които никога, ама никога не са изпитали радостта, която могат да им доставят радио и телевизионни предавания, изчистени от търговската реклама. Артър Кларк пише преди 40 години, в епохата на идеологическото противостоене – „Ако руснаците излязат достатъчно умни и използуват своите преимущества, то те биха могли да си спечелят огромни аудитории. За целта е достатъчно да не включват в своите предавания рекламите за сапун и пургативи.”. Мъчно ми е и защото тези млади хора си мислят, че това е то радиото. Малцина знаят, че в условията на една силна медийна диктатура, точно когато Кларк рисуваше своите „ Профили на бъдещето”, в България имаше  две изключителни интелектуални програми – Хр.Ботев и Орфей. Както и уникалното Знание.

            Днес от миналото великолепие е останал бледен спомен – Хр.Ботев. Уважение буди стремежа на тази програма да държи високо летвата. Но Орфей и Знание вече ги няма. А Хоризонт е до такава степен комерсиализиран, че в него могат да виреят както таланти, така и откровени недоразумения.

            Радиото има една мисия – колкото и благородна, толкова и профанирана в днешния прекалено меркантилен свят. Тя се състои в създаването не само на условия, но и на атмосфера, която би способствала да се премахнат бариерите пред свободните  интелектуални и културни връзки между хората. Навярно сте усещали оня ограничен умствен кръгозор, свойствен на живеещите в малките градове и села. Макар и умножен от сегашната мизерия там, той има по-дълбоки корени - дори и в патриархалния бит, така любим на една прослойка романисти. Но именно мисията на радиото се състои в разрушаването на този ограничен кръгозор. И комерсиализирането на този инструмент ще уеднакви кръгозора на хората в Бургас с тези в Никопол, но на много ниско, елементарно, консуматорско ниво. Днес ясно се вижда изчезването на местните, специфични характеристики на регионите и тяхното унифициране. Всички говорят с жаргона на радиото и телевизията. „Не трябва да се допусне, щото празнините в културното наследство на хората да бъдат запълнени за сметка на събарянето на неговите върхове” – пак там пише Кларк. По всичко изглежда, че поне у нас върховете са сринати, но низините, непонятно защо, не се запълват.

             Независимо какво радио слушаш ти, любезни читателю и още по-любезен слушателю, дали е държавно или частно,  ти плащаш за него. Плащаш добри суми. Даже и да си мислиш, че е безплатно. И е време да поискаш качествена стока за своите пари.

Музика, ненатрапена от вкусовете на производител на сникърс или от рекламния агент на кока кола.

Пиеса, неподложена на глупава цензура.

Свръхмодерни и класически музиканти.

И задушевен разговор в дългите зимни нощи. Пред камината.

С Уилъс Кановър. Или с Тончо Жечев.

Колко много сме пропуснали, а?

Огнян Велков, джуниър