Изглежда, все по-често ще се връщаме в миналия век, най-малкото за да сравним потомците със себе си. И все по-често ще усещаме промяната

Двайсти век – пееха щурците – някой чупи рекорда, някой пада зад борда. Каквото и да ставаше, колкото и възторзи, или пък недоволства, да извикваше у нас заобикалящия ни свят, случващото беше реално, имаше земни измерения. Отминаващата цивилизация беше цивилизация на реалните ресурси – и като енергия, и като финанси, и като суровини. Като форма, в геополитически план това беше конфронтационна цивилизация. Ясно беше, че тези суровини, енергия и финанси не стигат за всички. И съвсем не беше чудно, че в края на този двайсти век се задвижи един процес, който условно можем да наречем „генерация на символни фантоми”. Праведници срещу грешници, комуто както изнася. С подлата презумпция, че „грешниците” ще получат по-малко от ресурсите, енергията и финансите не заради друго, а именно защото някои са успели да ги дефинират като грешници. На мен ми се струва, че сме стигнали кръстопът, с много пресечки и с много възможности, но не смеем да си помислим, че сега сме изправени пред действително цивилизационен избор. Като че ли ни е страх. Или пък не ни е изгодно. Но какво ни предлага самата цивилизация?

Днешният двайсет и първи век ни посреща с неочаквни претенции – по всичко личи, че съдържанието на тази цивилизация се премества към обмена на информация. И то не самоцелно, а като ресурс за анализи и вземане на решения. Дотук нищо лошо. И беше познато, че така ще стане. Неочаквана е формата на тази нова цивилизация. Илюзионна, сънотворна, със забележим отенък на фантомност. И зле прикрито игрово начало. Преди десетина години светлите умове на планетата спореха как ще влезе светът в новата цивилизация, дали с мирен преход, без кризи, или чрез бурни политически и икономически катаклизми. Днес вече е ясно, че човечеството влиза в информационния свят крайно болезнено, със значителни сътресения – разпадането на Източния блок и СССР, бомбардировките над Югославия, Чечения, атаката срещу WTC на 11 септември, Ирак, Афганистан, Косово, Грузия, гладът в третия свят, финансова криза, ама има ли криза? Прави ли ви впечатление колко компресирани са тези събития? Само в десет години. Ако се подведем и започнем да анализираме, или още по-лошо, да оправдаваме ставащото около нас с „исторически” причини, ще се заблудим, защото ще ни убягва очевидната ирационалност на събитията. Ако си рационален за Косово, то същия критерий те прави ирационален за Грузия. Ако си рационален за консумацията на енергия и суровини в Европа – такава позиция очевидно е ирационална за умиращите от глад в Африка.
Всичко това прави наложително създаването на повече или по-малко общ модел на формиращото се общество. Струва ми се, поне за моето ниво на възприемане на околния свят, че най-показателни за изучаване на общите свойства на новата цивилизация са примерите за еманципация, освобождаване на информационните процеси от обществените интереси. Тази еманципация поражда устойчиви обществени явления – рекламата, борсите, средствата за масова информация. Това, на което бих искал да обърна внимание е, че тези явления все повече придобиват поведение на субстанция, осъзнаваща своите цели, управляваща хора и ресурси, и притежаваща потенциала да видоизмени, даже и да смени целта.
В рекламата, например, се наблюдава тенденция към освобождаване от интересите както на крайния потребител, така и на рекламодателя. Човекът, като homo sapiens, не и е нужен, на нея и трябва Идеалния Потребител. Известна е максимата: “стоките се произвеждат, за да се финансира рекламата”. Тя вече се е превърнала в субстанция, която живее по свои правила и се стреми да унищожи, да деформира и изхвърли извън икономическия цикъл реалния човек, заменяйки го с Идеалния Потребител и Идеалния Рекламодател.
Борсата е друг пример за отлепване на информационните процеси от обществените интереси. Стотици години на борсата се емитират акции за да бъде привлечен финансов ресурс, и в резултат този ресурс придобива много съсобственици. Тези съсобственици са заинтересувани от устойчив доход. А самата борса, като институция, не е. Тя, борсата, е заинтересувана от скокове в стойността на акциите. Реалният ресурс, по правило, е доста предсказуем, а за борсата това е неизгодно. Тя се стреми да се освободи от реалния ресурс и да го подмени с виртуален – пуска слухове, провокира банкрути, понякога и по-страшни неща.
Подмяната на реалния обект със символа му може да се види тук, в България. Активирането на информационните процеси „шокова приватизация”, „сполука за България”, „ченгета”, „агенти”, „България уби дете”, „Ваше величество”, „Европейски съюз” показа не само, че е твърде лесно символът да се откъсне от парадигмата на реалиите, но и че този процес е неуправляем. Той сам подменя целите си и обществото няма никакъв ресурс да противодейства на сънотворната илюзия.
Тук вече можем да забележим и общото свойство на повечето процеси в информационното общество: вътре в самото него, от органично присъщите му процеси се пораждат паразитни субстанции, които се стремят да работят със символи, а не с феномените, които са ги породили. Очевидно е също така, че собствениците на реални ресурси усещат неудобствата на своето положение и оценяват опасностите, които ги грозят. Конфликтът между двете тенденции се разгръща в рамките на един и същ социум, двете формации действат в една и съща инфраструктура. Върви необявена, безкомпромисна война. В тази игра залог са всички ресурси на планетата и досегашния, привичния начин на живот. За такива мащаби и такива нрави 11 септември е само пикник край пътя. Тази война ще се проявява именно в разрушаване на символите, защото символите изтласкват и подменят реалния ресурс, действат едновременно и като диверсант, и като паразит. В тази война не съществуват познатите “врагове” – виновен е този, който не е успял да се скрие ( като Белградската телевизия, жителите на Цхинвали или населението на Ирак).

Но как действа светът в тази обстановка? Колизиите , присъщи на новия обществен ред, са ясно видими. Правителствата преследват геополитическите си, вече неактуални цели, като провъзгласяват евентуалните си конкуренти за “Империи на злото”. Спецслужбите генерират провокационни игри, имитират крупни разобличения, преследват измислени злодеи и всичко това при нечувана досега подръжка на общественото мнение – това е същото генериране на символни балони, надути с масова психоза, които бързо се еманципират от създателите си. Франкенщайн вече управлява демиурга си.
Но не трябва да се заблуждаваме, че виновник за всичко това са информационните технологии. Не пушката убива, а човекът, натиснал спусъка – казват американците. Битката против символа при такива предпоставки е загубена, но трябва ли да се борим с него? Информационните технологии са благо и целият въпрос се състои в това, да не бягаме от нашата отговорност, да не бягаме от въпросите какво се крие зад всеки символен фантом.
Всичко това налага нов подход към осмислянето на нашата действителност. Изключително важно е да се осъзнае ролята на информацията в обществената структура във всичките и форми – манипулативност, имитационност на обществените институции, време на живот на отделните и феномени. Но още по-важно е да направим крачката встрани от гибелната пропаст – да разберем къде минава границата, след която информационните процеси стават неуправляеми, а манипулацията над хората и ресурсите е новото екстази.
Ето го истинският цивилизационен избор.
Ако не успеем, над нас ще се спусне дълга, тягостна нощ, нощта на битката между иконописци и иконоборци. Историята ни учи, че такава нощ продължава хилядолетия.