Независими ли са медиите у нас?

         Представете си, любезни, че в лежерен съботен следобед слушате Петър Волгин. Оправдано е, поради липса на нещо по-добро, разбира се. По-скоро поради естествена, макар и укорима, леност. Нещо дими изпод водата и всред пушека се явява любимецът на националната аудитория. Всред рояк от възторжени фенове и откровени славословия нашият херой ни поздравява с „един мелодичен поздрав от слънчева Испания – Хосе Фелисиано и Que sera.“

         Горкият Волгин. Той няма и най-малка представа, че Хосе Фелисиано не е испанец, а американец, роден в Пуерто Рико, от петгодишен живее в Ню-Йорк. Това, че името на певеца звучи някак испанско, не означава, че той е испанец. Още по-малко Que sera e испанска музика, всичко знаят, че е италианска. Но, да го оставим димящия под водата. Слънчевата, и мелодична Испания, от Хосе Фелисиано на италиански, е визуализация на сумбурните му представи за света и у нас. Да му берат гайлето тия, които са го пуснали в ефир.

         Но за българското медийно пространство Волгин е бял кахър, толкоз може човекът в края на краищата, щом си продава стоката и без да е умен, без да полага и нищожни усилия. Какво толкова, малко ли са ментетата в другите области на живота ни, та да му връзваме кусур? Петьо материализира участието си в протестите, нищо лошо, просто се оказа по-повратлив от другите протестиращи. Но същественото е, че не си е присвоил медията, в която работи. Защото мнозина други си напазаруваха медии и ги употребяват по съвсем безмилостен начин.

         Едно друго радио  в своя преглед на печата цитира вестник, който така неграмотно е конструирал фразата си, че според нея ген. Заимов е осъден от Народния съд. И двете медии не са си дали труд да проверят тази информация, това като че ли е обща болест у нас.

Но има и други медии, силно обвързани с господарите си. Вестник СЕГА започна недостойна атака срещу президента. Причината - съвсем тривиална. Поучени от газовата криза, управляващите разбраха, че посредниците в търговията с газ са ненадеждни и поискаха пряко договаряне. Това на прост български език означава, че ерата на посредника Овергаз е отминала. А оттам и на  вестника. Воплите на СЕГА са трогателни, но така е в пазарната икономика. Трябва да произвеждаш конвертируем продукт. Ако думите не продават достатъчно добре изданието, спираш. И се отдаваш на друг бизнес. Или пък се продаваш на могъщ благодетел. Ще си живуркаш, докато благодетелят е велик. Но трябва да знаеш, че ако този благодетел поиска, ще трябва да го целунеш. Там, където той иска.

         Други пък се опияняват от възможността да напопържат някого, като че ли Данко Хаирсъзина си е купил медийна империя. Някак неусетно ни пренасят в отдавна отминали времена. И това не е случайно, зад тази вакханалия на грубия изказ стоят съвсем реални интереси. Касае се за много пари.

И няма никакво значение, че някаква организация на издателите излиза с декларация за умереност на езика и отказ от клевета. Как да им повярваме, когато един от тези издатели толерира тиражирането на версията, че президентът щял да ги закрива? Ако не се самозакриеш от глупост, никой не може да стори това заради тебе.

         В този разгул на първични страсти и инстинкти някак си съвсем лежерно изглеждат радиата, чиито сутрешни блокове звучат по следния начин:

„Глуповат глас по радиото  съобщава с нелепо развеселен тон, че възрастна жена е изнасилена от 26-годишен в не знам кое село. След което другарката му радиоводеща изцвили: "Направо е извадила късмет с толкова млад мъж"   /разказано от Галя Горанова в СЕГА./

Великолепен цитат.

Просто мълчим.

Огнян Велков, джуниър