Ето малко информация за радиовълните и тяхното разпространение.
Радиовълните са електромагнитни вълни с дължина на вълната ламбда (λ) от 30 000 m до десети от милиметъра. Радиовълните се разпространяват в пространството със скоростта на светлината (300 000 км/сек). Всъщност светлината също спада към електромагнитните вълни, заради което тя има сходни свойства с радиовълните - отражение, пречупване и затихване.
Радиовълните пренасят в пространстовото енергия, излъчена от генератор на електромагнитни трептения. Те се образуват при изменението на електическото поле, например, когато през проводник преминава променлив електрически ток или когато през пространството прескачат искри, тоест ред бързо следващи се електрически импулси.
Електромагнитното излъчване се характеризира с честота, дължина на вълната и мощност на преносимата енергия. Честотата на електромагнитните вълни показва, колко пъти в секунда се променя направлението на електрическия ток в излъчвателя и следователно, колко пъти се изменя във всяка точка на пространството величината на електрическото и магнитното поле. Честотите се измерват в Херци (Хц) - единици, наречени с името на немският учен Хенрих Рудолф Херц. 1 Херц е равен на едно колебание (трептение) в секунда, 1 МегаХерц - милион колебания в секунда. Знаейки, че скоростта на движение на електромагнитните вълни е равна на скоростта на светлината, може да се определи разстоянието между точките в пространството, където електрическото (или магнитно) поле се намират в еднаква фаза. Това разстояние се нарича дължина на вълната. Дължината (в метри) се изчислява по формулата:
или приблизително
където е честота на електромагнитното излъчване на МХц.
На честота 1 МХц съответства дължина на вълната около 300 м. С увеличаване на честотата, дължината на вълната намалява, и обратно, с намаляване на честотата, дължината става по-голяма. Дължината на радиовълната пряко определя размерите на предавателните и примателни антени.
Електромагнитните вълни свободно преодоляват въздуха или космическото пространство (вакуум), но ако на пътя на им има метален проводник, антена или друго електропроводимо тяло, то вълните отдават част от своята енергия на този обект, създавайки по този начин, променливо електричество в него. Винаги част от излъчената енергия се отразява от повърхностите. Всъщност, върху това свойство е основана радиолокацията.
Още едно полезно свойство на електромагнитните вълни (както и на всички други вълни) е тяхната способност да заобикалят обектите по пътя си. Това е възможно, само ако телата са по-малки от дължината на вълната или са сравними с нея. Например, за да бъде засечен самолет, дължината на вълната на радиолокатора трябва да бъде по-малка от геометрическите размери на самолета (по-малка от 10 м). Ако тялото е по-голямо от дължината на вълната, то може да я отрази. Има, обаче, и случаи, в които тялото може и да не отрази радиовълната, например, ако е изградено по технологията „Stealth”.
Енергията, която пренасят електромагнитните вълни, зависи от мощността на генератора (предавател) и разстоянието до него. Научно, това звучи така: потокът енергия на единица площ е право-пропорционален на излъчената мощност и обратно-пропорционален на разстоянието до предавателя на квадрат. Това означава, че възможностите за разпространение на радиосигналите зависят от мощността на предавателя, но в по-голяма степен от разстоянието до него. Например, енергийния поток на електромагнитното излъчване от Слънцето на повърхността на Земята достига до 1 килоВат на квадратен метър, а потока енергия на средновълнова предавателна станция - едва хилядни или даже милионни части от Ват на квадратен метър.
Радиовълните се излъчват чрез антена и се разпространяват във вид на енергия на електромагнитното поле. И въпреки, че природата на радиовълните е една, тяхната способност за разпространение силно зависи от дължината на вълната. Земата представлява електрически проводник (макар и не добър) и преминавайки над повърхността ѝ, радиовълните постепенно отслабват. Това се дължи на факта, че елетромагнитните вълни предизвикват ток на повърхността на планетата, за което се губи и част от енергията. Тоест, енергията се поглъща от Земята, при това, толкова повече, колкото е по-къса вълната (по-висока честотата). Енергията отслабва още и защото радиоизлъчването се разпространява във всички посоки, и следователно, колкото по-отдалечен е приемника от предавателя, толкова по-малко енергия се пада на единиця площ и толкова по-малко попада в антената.