Има и право на отговор - кой може да е съдник, всъщност?

[Freedom]

Право на отговор



Б е л е ж к а н а р е д а к ц и я т а: Настоящата публикация е писмо-отговор, което редакцията на ЕВ получи от програма ‘Хоризонт’ по повод предишна публикация на страниците на ЕВ, изпратена от Давид Кючуков.



Уважаеми дами и господа,

Пише ви Ангелина Пискова от програма "Хоризонт" на Българското национално радио по повод т.нар. материал на т. нар. журналист Давид Кючуков. Нямаше да се занимавам да отговарям на подобни писания, ако бяха насочени само срещу мен, но тъй като виждам, че публикацията е срещу много други мои колеги, на чиито труд, свързан с много напрежение и нерви се крепи високият рейтинг именно на новините на Българското национално радио, не мога да отмина това с мълчание и се надявам да бъдете така добри да го публикувате във вида, в който ви го изпращам. Изисква го професионалната етика, а тя не е наложена нито от мен, нито от засегнатите в писанието.
Световно неизвестният Кючуков, който така щедро раздава уроци по български език, май сам се нуждае от тях. Написаният от него Виличко Конакчиев всъщност е ВЕличко /и името му не е производно от вилица/. Колегата, за когото отделя толкова място и когото е именувал МериН, всъщност е МериМ. Та като се виждат перфектната грамотност и брилятното слухово възприятие на пишещия, можем да се досещаме доколко е възприел правилно чутото на посочените от него дати и от съответните колеги. Впрочем, колегата Мерим Тенев от скоро не е в програма "Хоризонт", а е нает в престижното списание "Идеалист" /Кючуков да си направи справката кой го издава и с какви пари/. Колкото до рейтинга на новините на БНР, има достатъчно справки, които могат да се направят и да се види отношението към тях. Разбирам, че това дразни някои.
Сигурно трябва да сме поласкани, че господинът, който е уплътнявал времето си няколко години с тефтер и химикал в ръка, ни е посветил такова обширно място и във времето, и в пространството. Очевиден е и фактът, че разполага с доста свободно време, тъй като едва ли сериозен работодател би му дал хляб, защото отминаха времената, в които се плащаше на тези, които можеха само да викат "У-у-у" и "Долу". Сега за да си изкарваш хляба, трябва да можеш и да правиш нещо. Аз с удоволствие бих предоставила на господина прекия ефир, пред който са изправени всички мои колеги от "Хоризонт" всеки ден /предаванията при нас на запис са абсолютна рядкост за разлика от предаванията на "Христо Ботев"/ и ще се радвам ако той говори брилятно и без лапсусите, които се правят заради стреса от живото предаване и скоростта на новините. Никой от нас никога не си е и помислял, че е безгрешен, а само който не работи, той не греши.
Не е трудно да се досетя кой стои зад тази статия, тъй като виждам тенденциозно наплютите журналисти, както и тенденциозно подминатите. Когато се говори за "прекрасните времена" на Иван Бориславов и Александър Бръзицов от 2001 година, моля да направите справка за тогавашните грешки в ефир и за рейтинга на програмата в резултат на това говорене. Впрочем, много от нанесените тогава рани на "Хоризонт" все още не са зарастнали, а част от тези, които сведоха програмата до това равнище, още са вътре и продължават да тровят обстановката - и професионално, и духовно. И тъй като господинът говори с възторг за посаденото дърво от светата душа "Христо Ботев", искам да ви припомня, че на практика работещите там през 2001-ва година се пренесоха в "Хоризонт", а заедно със себе си пренесоха, разбира се, и езика си. Веднага искам да добавя, че не всички журналисти в "Христо Ботев" са от този тип - и тогава, и сега имаше колеги, които запазиха достойнството си и не се поддадоха на опитите ефирът да бъде овладян от политиците, които го сведоха до жалкото равнище за толкова кратко време. Ясно ми е защо господинът така жали за журналистиката със, според него "човешко звучене" - спокойното говорене, лишеното от остротата, е много удобно за всички управляващи. Което в никакъв случай не означава, че имам нещо против колегата Николай Атанасов - в програмата ни трябва да има всякакви предавания, водени от всякакви журналисти - и по-нападателни, и по-спокойни.
Много добре разбирам какво е раздразнило господин Кючуков в моите коментари. Само че повечето ми прогнози се сбъдват, а колкото до нападките ми срещу американския президент Джордж Буш, мисля, че е очевидно за всички докъде този държавен глава докара не само собствената си страна, но и целия свят. Специално за г-н Кючуков пояснявам за какво става дума - нарича се финансова криза.
Има едно име - Бенедето Кроче, което сигурно също трябва да поясня специално за този господин - италиански философ (1866-1952), който казва, че критикът е неуспял художник и с това, което върши, просто си отмъщава на успелите. С едно уточнение - Кючуков не е и критик, защото му липсва това, което се нарича широта на погледа, а в изоблие е само дребнавостта. Колкото и да се оплюват пера и авторитети като Велислава Дърева и Георги Коритаров, които в политическото пространство са на двата полюса, те имат и нещо общо - талант и самобитност, което подобни писачи никога няма да постигнат и съответно да им простят. Същото важи и за популярността на колегата Петър Волгин. Най-много ако се продължава с тази "активност" до всички знайни и незнайни медии и медийни организации името му да се набие с парадоксалното съчетание подобно на Ричард Груев, само че без да постигнете неговата популярност, г-н Давид Кючуков.
Та храна за размисъл в това писание наистина има, но тя е по-скоро в посока "агресивни аутсайдери".

Без уважение:
Ангелина Пискова
програма "Хоризонт" на Българското национално радио

[Kiril]

Признавам, че не съм от гилдията. И поради това не мога да бъда толкова вътре в нещата, колкото са предишните двама събеседници. Но пък съм слушател, и то не от тези, които сън не спят за да се обадят на някоя „открита линия”, а от другите – тези, за които радиото е и насъщна необходимост, и ненатрапчив фон. И много други неща, звукът на лятна утрин, процеждащ се изпод прозорците в студиото на крайморско радио, интересния събеседник, оголения нерв на неистова репортерка, леко казионния изказ на новините, полета над нощта, и доверието, с което пак посягаш сутринта към същото радио.
И именно тук, в дългото възпитание на доверието между радиото и слушателя е тънката граница, която отличава сериозната, плътната и качествена медия от по-леките реализации, които разчитат на бърз бум и леки доходи, но са и осъдени на също толкова бързо забвение.
Не мога да приема лексиката на Давид Кючуков. Просто такъв изказ не внушава доверие. Като прибавим и правописните му грешки, опусът му очевидно олеква. Дългото и изморителното отбелязване на многобройни лапсуси и грешки не доказва нищо извън всеобщото мнение, че новоизгрелите репортерки и редакторки често не са достатъчно подготвени за такъв сложен жанр. Като добавим и пришитата ни в клин, ни в ръкав политическа интродукция, четенето на това съчинение не си струва усилията.
Но за голямо мое съжаление в отговора си Ангелина Пискова – да бъда честен, аз харесвам нейните изяви – говори повече за това, какъв бил Давид Кючуков, и само загатва за онова напрежение, царящо в националното радио. Безспорно, времената на Иван Бориславов бяха кошмарни не само за радиото, дваж по-кошмарни бяха за слушателите. Аз още си спомням изключително непрофесионалното спиране на Хоризонт в 6 часа и 23 минути сутринта и заместването му с ерзац програма от студията на Хр.Ботев? Толкова груба намеса не можеше да не остави дълбоки следи у работещите. Но минаха толкова години. Още ли живее напрежението между двете групи? Ако е така, то неминуемо рефлектира върху доверието на слушателите. В светлината на споделеното от Ангелина стават по-определени нещата, за които ние нямахме разумно обяснение. Например защо говорителят на Бориславовци още води престижно предаване? Не че и другата страна е безгрешна – Петър Волгин прави лоша услуга на самото радио с непрестанното профаниране на „златния фонд”. Още година такова некоректно използване и фондът може да се носи в пещите на Кремиковци. Просто цената му ще бъде нула.
Но всичко това, разбира се, не дава никави основания на Давид Кючуков да напада толкова несправедливо работещите в радиото. Очевидно отгласите на едно неудачно управленско решение преди седем години все още не са отзвучали. Съчувствам на Валерий Тодоров, но ще му се наложи да предприеме по-кардинални кадрови решения. Ситуацията няма да се подобри само с призиви „дайте да живеем дружно”.

[angelina]

Здравейте, Кирил,

За мен историята с г-н Кючуков е приключена и не смятам повече да се занимавам с него. Ако реших да отговоря на първата му публикация, направих това не толкова заради себе си, колкото заради напъханите в това писание мои колеги. От отговора обаче разбирам, че господинът очевидно има нужда от помощ, която аз не мога да му дам, защото тя е в компетентността на други специалисти - доказва го споменаването ни в клин, ни в ръкав на "Московска", призива към Ботева журналистика през 21-ви век /как си представяте журналист сега да говори като пра-пра дядо ви??/ и още много подобни изкази, в т.ч. и опита да ограмотява правещите лапсуЗи /показател за грамотност, съчетана с обичайното му състояние/. Впрочем, свикнали сме - подобни "слушатели" непрекъснато звънят в радиото и са толкова хитри, че нерядко се добират до ефир. За мен е загадка как успяват, въпреки че са достатъчно познати и на редакторите. Чувала съм от компетентни лица, че те са наистина ловки. Затова наистина съжалявам, че поддадох на тази провокация.
Всъщност, аз съм в "Хоризонт" от края на 2000 година, но когато се развиха събитията през 2001-ва, бях в периферията. След 9 години имам по-различна представа за това, което се случи, отколкото имах тогава. Вярвам, че един ден много неща ще станат ясни. В момента не бих искала да говоря за това, което в момента е радиото, защото трябва да спазя професионалната етика, докато все още съм в системата. Но нещата наистина не са черно-бели.
Накрая искам да кажа, че признавам правото на тези, които не ме харесват - чудесно си давам сметка, че има и такива слушатели. Няма журналист, който да се харесва на всички. Още повече, че в нашата работа нещата винаги са били доста обтекаеми и съответно спорни.

[vicsan]

Естествено,че навсякъде има разни хорица,които да плюят труда на другите.Защо винаги виждаме само минусите и рещаваме да покажем лошите страни на другите.Явно и това е една от болестите ни. Определено дамата си спечели още един фен в мое лице.Чак ми става топличко като чета такъв изказ като нейния Поклон и браво!

[radioablanica79]

Те хората имат една хубава българска поговорка "направи добро изяш......" Почти всички хора завиждат ако постигнеш поне и малко повече от него веднага почва да плюе и злослови по твой адрес.

[pe6kireva]

прави сте напълно

[radioablanica79]

И тук се отнесохме много предлагам оттегляне и от тук

[pe6kireva]

ам ти пишеш бе човек погледни кога е било последното мнение на 16.06

[radioablanica79]

ОК не съм обърнал внимание

[pe6kireva]

ееееееей ама си тарикат