Едно неспазено обещание
Публикувано на: Съб Май 30, 2009 2:57 pmНеуважаеми господине,
Твърдо бях решила да не се занимавам с вас след поредното ви писанийце, което, признавам, ми беше убягнало от погледа. Изпрати ми го колега преди около 2 седмици с подобаващ коментар. Прочетох го и реших, че вие сте безнадежден случай и не заслужавате повече писане. След кратък размисъл обаче реших да ви кажа няколко думи заради интелигентните хора, които виждам в този форум.
Разбирам, че за вас е трудно да асимилирате по-сложните изречения и затова приписвате всички грехове на хората, които ги разбират и използват. Съмнявам се, че явлението "нов роман", имената Жан-Пол Сартр, Албер Камю или Натали Сарот ви говорят нещо. Едва ли сте наясно, че Габриел Гарсия Маркес пише едно изречение понякога на десетки страници. Но аз разбирам вашето равнище и затова ще се постарая да накъсвам изреченията с плахата надежда нещо от тях да стигне до дебрите, с които би трябвало да извършвате мисловна дейност.
Определенията ви смятам да подмина - те просто потвърждават диагнозата ви.
Питате ме къде ласкавият ми взор е забелязал, че сте написали ВИличко? Отправете своя неласкав взор в началото на първия ви опус. Или стигайки до неговия край, сте забравили написаното от самия вас в началото? Твърдите, че колегата Мерим не може да си произнесе името? Питам ви - той ли не може да си го каже, или вие имате проблеми със слуха? Аз твърдя, че е второто. И така олекват всички цитати, с които надлежно сте изпъстрили "творбата" си.
Вие се хвалите най-безсрамно, че шумно сте напуснали БКП през 1989 година. По това време аз не бях в зряла възраст. Спомням си обаче, че за влизане в компартията се подаваше молба, а достъпът там беше доста труден. Или може би някой ви написа молбата и заедно с нея ви напъха в партията-майка? Ако БКП беше добра в едно, то това беше в оползотворяването на някакъв потенциал за своите цели. Много сиви мишоци, осъзнавайки своята посредственост, се бутаха там със зъби и нокти и с всички възможни връзки с тайната надежда да им се отвори пътят към някаква кариерка. Но май с вас това не се случи, защото у вас не откриха нищо. И, вероятно усещайки накъде духа вятърът, побързахте като плъховете да напуснете кораба? И силно се надявахте, че тези, които идват на власт, ще ви грабнат и развеят като знаме на демокрацията и страдалец на тоталитаризма? Но май сега сте в пълна изолация, защото никой за нищо не ви търси. Ето, това обяснява вашата ярост към света. Е, какво да се прави? Както казваше Дребосъчето от романа "Карлсон, който живее на покрива": "Не се притеснявайте, не всички могат да бъдат умни". Впрочем, писанието ви щеше да си остане в дебрите на виртуалното пространство, ако аз не бях решила да ви отговоря.
Селото и порядките, за които говорите, са от началото на миналия век. Но аз не се учудвам - вие сте останали там във вашето развитие. А да искате някой да говори на езика на Ботев в 21-ви век, си е просто нелепо бълнуване. Да ви напомня все пак, че годината не е 1871, а ако ходим до Гюргево, то не е за да създаваме революционни комитети. Освен това светът отдавна е едно глобално село, а свободното движение на хора - факт. Както и разширяването на техния кръгозор и обществена функция /поне за повечето хора/.
Прав сте, че твърде много ви надцених. За да може някой да извърши поръчка, той трябва поне малко да разполага с потенциал за това. Затова няма и да се впускам в обяснения защо критикувам френския президент. А и не смятам, че ви го дължа.
Казвам тези неща в името на колегите си. И не както вие твърдите, за да се правя на Орлеанската дева /за малко щях да забраля да поясня - това е споменатата от вас Жана Д' Арк/. Те просто го заслужават заради напрегнатия и упорит труд, който влагат всеки ден. Да, този труд е съпроводен и с грешки. Но усилията им заслужават уважение, въпреки че резултатът е такъв, какъвто често не ни се иска да бъде. Светът, в края на краищата, е една голяма бъркотия. И ние сме длъжни да го показваме такъв, какъвто е, с плахата надежда да помогнем на хората сами да поискат да го променят.
В приказките има много случаи, когато лошата магия се е разваляла и доброто отново е възтържествувало. Но няма случай, в който този, който хвърля тор върху другите, да се е превърнал от просяк в принц или пък магарешкият бодил да е станал роза.
Не очаквам от вас достойнството да си признаете, че вие просто завиждате на хората, на които така яростно се нахвърляте. И ви разбирам - нямате време, нито потенциал, за да стигнете там, където те стигнаха.
Накрая, г-н Кючуков /ако това не е нелеп псевдоним, зад който се криете/, ще ви кажа, че има две неща, по които с вас можем да постигнем съгласие:
1. Общо е чувството на досада един към друг - предпочитам да общувам с хора, които са научили правописа на българския език. А ако не го владеят, поне да не дават акъл на другите.
2. Вие наистина сте един световен и вселенски неизвестник. И ще си умрете такъв.
Ангелина Пискова
Твърдо бях решила да не се занимавам с вас след поредното ви писанийце, което, признавам, ми беше убягнало от погледа. Изпрати ми го колега преди около 2 седмици с подобаващ коментар. Прочетох го и реших, че вие сте безнадежден случай и не заслужавате повече писане. След кратък размисъл обаче реших да ви кажа няколко думи заради интелигентните хора, които виждам в този форум.
Разбирам, че за вас е трудно да асимилирате по-сложните изречения и затова приписвате всички грехове на хората, които ги разбират и използват. Съмнявам се, че явлението "нов роман", имената Жан-Пол Сартр, Албер Камю или Натали Сарот ви говорят нещо. Едва ли сте наясно, че Габриел Гарсия Маркес пише едно изречение понякога на десетки страници. Но аз разбирам вашето равнище и затова ще се постарая да накъсвам изреченията с плахата надежда нещо от тях да стигне до дебрите, с които би трябвало да извършвате мисловна дейност.
Определенията ви смятам да подмина - те просто потвърждават диагнозата ви.
Питате ме къде ласкавият ми взор е забелязал, че сте написали ВИличко? Отправете своя неласкав взор в началото на първия ви опус. Или стигайки до неговия край, сте забравили написаното от самия вас в началото? Твърдите, че колегата Мерим не може да си произнесе името? Питам ви - той ли не може да си го каже, или вие имате проблеми със слуха? Аз твърдя, че е второто. И така олекват всички цитати, с които надлежно сте изпъстрили "творбата" си.
Вие се хвалите най-безсрамно, че шумно сте напуснали БКП през 1989 година. По това време аз не бях в зряла възраст. Спомням си обаче, че за влизане в компартията се подаваше молба, а достъпът там беше доста труден. Или може би някой ви написа молбата и заедно с нея ви напъха в партията-майка? Ако БКП беше добра в едно, то това беше в оползотворяването на някакъв потенциал за своите цели. Много сиви мишоци, осъзнавайки своята посредственост, се бутаха там със зъби и нокти и с всички възможни връзки с тайната надежда да им се отвори пътят към някаква кариерка. Но май с вас това не се случи, защото у вас не откриха нищо. И, вероятно усещайки накъде духа вятърът, побързахте като плъховете да напуснете кораба? И силно се надявахте, че тези, които идват на власт, ще ви грабнат и развеят като знаме на демокрацията и страдалец на тоталитаризма? Но май сега сте в пълна изолация, защото никой за нищо не ви търси. Ето, това обяснява вашата ярост към света. Е, какво да се прави? Както казваше Дребосъчето от романа "Карлсон, който живее на покрива": "Не се притеснявайте, не всички могат да бъдат умни". Впрочем, писанието ви щеше да си остане в дебрите на виртуалното пространство, ако аз не бях решила да ви отговоря.
Селото и порядките, за които говорите, са от началото на миналия век. Но аз не се учудвам - вие сте останали там във вашето развитие. А да искате някой да говори на езика на Ботев в 21-ви век, си е просто нелепо бълнуване. Да ви напомня все пак, че годината не е 1871, а ако ходим до Гюргево, то не е за да създаваме революционни комитети. Освен това светът отдавна е едно глобално село, а свободното движение на хора - факт. Както и разширяването на техния кръгозор и обществена функция /поне за повечето хора/.
Прав сте, че твърде много ви надцених. За да може някой да извърши поръчка, той трябва поне малко да разполага с потенциал за това. Затова няма и да се впускам в обяснения защо критикувам френския президент. А и не смятам, че ви го дължа.
Казвам тези неща в името на колегите си. И не както вие твърдите, за да се правя на Орлеанската дева /за малко щях да забраля да поясня - това е споменатата от вас Жана Д' Арк/. Те просто го заслужават заради напрегнатия и упорит труд, който влагат всеки ден. Да, този труд е съпроводен и с грешки. Но усилията им заслужават уважение, въпреки че резултатът е такъв, какъвто често не ни се иска да бъде. Светът, в края на краищата, е една голяма бъркотия. И ние сме длъжни да го показваме такъв, какъвто е, с плахата надежда да помогнем на хората сами да поискат да го променят.
В приказките има много случаи, когато лошата магия се е разваляла и доброто отново е възтържествувало. Но няма случай, в който този, който хвърля тор върху другите, да се е превърнал от просяк в принц или пък магарешкият бодил да е станал роза.
Не очаквам от вас достойнството да си признаете, че вие просто завиждате на хората, на които така яростно се нахвърляте. И ви разбирам - нямате време, нито потенциал, за да стигнете там, където те стигнаха.
Накрая, г-н Кючуков /ако това не е нелеп псевдоним, зад който се криете/, ще ви кажа, че има две неща, по които с вас можем да постигнем съгласие:
1. Общо е чувството на досада един към друг - предпочитам да общувам с хора, които са научили правописа на българския език. А ако не го владеят, поне да не дават акъл на другите.
2. Вие наистина сте един световен и вселенски неизвестник. И ще си умрете такъв.
Ангелина Пискова
Харесвам така мислещи и умни хора..Браво!
аз не бих и отговарял на такива провокации, но всеки си го знае какво му е на душата 
Браво статията е добра!
предполагам администраторите ще се намесят за да помогнат 
Е определено нямам идея,защо така става.Аз си трия поканите от имейла,но след това си ги намирам в профила и от тук ги активирам 