Deprecated: Function set_magic_quotes_runtime() is deprecated in /home/impresst/radio.bg/forum/common.php on line 106
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/session.php on line 894: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /common.php:106)
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/session.php on line 894: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /common.php:106)
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/session.php on line 894: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /common.php:106)
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/functions.php on line 3391: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /common.php:106)
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/functions.php on line 3393: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /common.php:106)
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/functions.php on line 3394: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /common.php:106)
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/functions.php on line 3395: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /common.php:106)
Radio.bg • Виж темата - ббгрс зза огромната любов, с която ме дарява госпожа Пискова

ббгрс зза огромната любов, с която ме дарява госпожа Пискова

ббгрс зза огромната любов, с която ме дарява госпожа Пискова

Мнениеот David на Чет Окт 15, 2009 11:36 am

Здравейте. Изненадах се от огромната любов, с която ме дарява госпожа Ангелина Пискова. Ще и отговоря в най-близко време с цялата си благодарност, но в момента съм много зает, за което и се извинявам.
Сега, за подобряване на настроението, помествам една от многото си некадърни хуморески, ако администраторът “разреши”. Освен в “Новинар”, те се публикуват и в Русия, Сърбия, Австрия, Холандия, Сащ и вече не знам къде още. Дай боже на всички колеги драскачи поне толкова одобрение само половин година след създаването на героите си.
Разбира се, за толкова време не всички хора са се запознали с бай Кръстьо, затова искам да кажа – запомнете това име. Той е пълната противоположност на бай Ганьо – алтруист, работещ за благото на хората, мощен балканец, назначаващ и уволняващ президенти по целия свят заради оцеляването на човечеството. Естествено, и на него не са му чужди нашенските дребни пороци, явяващи се във вид на окичена с алкохолни материали и подходящи мезета маса. Кой, обаче, е безгрешен?
Заедно с бай Кръстьо ще разберете, че Канада, САЩ, Мексико, негрите и всичко останало са създадени от българите, че Африка е преместена на сегашното си място от капитан на подводница от Атлантида, който е втори братовчед на бай Кръстьо, че птиците са изобретени от древните българи, които подхвърляли динозаври, за да ги научат да летят. Ще разберете, че туризмът е възникнал след споразумение между хан Крум и Хеопс за обмен на древни българи и мургави египтяни, че ние сме построили Великата китайска стена и сме направили тунел между нея и Хеопсовата пирамида. Ще установите, че Казанова е бил египтянин и се е напивал, сиромашкият, като водна змия, а конете са измислени от древен български изобретател, защото нашите предци са искали да напуснат китайската държава, която те създали и да се преместят на Балканите, но ги мързяло да ходят пеша. Ще се срещнете и с нашите древни траки, които първи в света започнали да греят ракията, за да изморят появилите се по онова време в нея вируси на СПИН, а Орфей им пеел под древните тракийски звезди. Тогава луната все още не съществувала и възникнала съвсем инцидентно.
И така нататък в “Бай Кръстьо”, с когото може да се срещнете в книжарниците “Хеликон”, “Хермес”, “Пингвините” и други. Мисля, че ще ви бъде весело.
А наздраве! Давид


БАЙ КРЪСТЬО В АМЕРИКА



– Бай Кръстьо, ти с какво си губи времето в Америка?
– В Америка бай ти Кръстьо тайно създаваше световната история. Лично аз, с тия две ръце съм отгледал Джон Кенеди.
– Стига, бе! Как пък никой не разбра, че ти си отгледал Джон Кенеди?
– Нали ти казвам, че беше тайна работа,баща му го държеше в нелегалност, за да не стане някой атентат. Като тръгнах да слизам от кораба, гледам – долу стоят едни в шлифери, пушат пури колкото ръката ми и ме чакат. Отивам при тях и питам – какви сте вие, бре? Те се смутиха и ми викат – айде бе, бай Кръстьо, къде ходиш? Откога те чакаме, изтровихме се с тия пури. Изпраща ни на Джон Кенеди баща му да ти предложим камара пари и много тайна работа. Мисля си – ако им откажа, тия без мене ще пропаднат и Америка ще остане без президент и казвам – приемам , водете. Нахвърляхме се в колите и напред. Пътуваме ден, два, три и все в Америка, а в нашето село, като се разхождаш, малко да ускориш крачка, и си в друга държава. Питам – къде отиваме? Е в тая гора, много тайно място, ми отговарят. Гледам – дървета, дървета, толкова много, че от тях гората не се вижда. Веднага разбрах, че това е наистина много тайно място. Изведнъж забелязвам – на Джон Кенеди баща му клечи и пече дроб-сарма по карнобатски, като ме видя, скочи и ми казва – бай Кръстьо, мезето е готово, сега карат бирата. Почерпи човека и все уважително ми говори – бай Кръстьо, бай Кръстьо. В Америка много рядко уважават някого. Тук срещнеш пъдаря, срещнеш горския, срещнеш комшията, от когото си откраднал хамута на магарето му – как да не ги уважаваш, като си все в нарушение, а по света никой нищо не нарушава и няма никакво уважение. Бай Кръстьо, казва ми, само на тебе имам доверие да отгледаш Джон Кенеди. Пий си бирата, му
отговарям, това е моя работа.
И като почнах – гледам, повъртат се из двора някакви с пушки – веднага ги изгоних на село. По едно време забелязвам, че нещо мърда из градината. Позагледах – анаконда! Голямо чудо, има деветдесет метра. Бре, викам си, тая анаконда ще вземе да изяде Джон Кенеди. Изскубах два врежа краставици и бой, бой – направих я на кълцана наденица. После стана голям скандал, оказа се че тая анаконда била домашен любимец на комшийката Мона Лиза, подарък от зълвата на стринка и по случай тръгване в първи клас. Домъкна се тя на оградата, кълне и хвърля шишарки. На Джон Кенеди баща му ми вика – бай Кръстьо, майната и на тая, сега ще се обадя да я изринат. Два дена я гониха из шубраците, тича като коза, едвам я извлякоха и я замъкнаха при шерифа. Той взел, че я пуснал. После ми вика – бай Кръстьо, извинявай, ама тая Мона Лиза е по-голяма змия и от анакондата. Като започна да се усмихва, измами ме и се полъгах да я пусна...
– Добре, зарежи я сега Мона Лиза, кажи за Кенеди нататък.
– Значи, ходя си после напред-назад из двора, разритвам шишарки, а нещо все ме чопли. Бях завъдил прасета порода “бяла българска”, внос от



2

Плешивец, Белоградчишко и си мисля – абе, колко ли са останали след анакондата? Отивам, броя четири дена и – деветдесет хиляди двеста и дванайсет, деветдесет хиляди двеста и дванайсет, деветдесет хиляди двеста и тринайсетото го няма. А, мамка му, тая усойница мръсна е изяла прасето. И не е изяла някое друго, а точно последното фатално деветдесет хиляди двеста и тринайсето прасе. Отметнах го в присъствената книга като липса, а Джон Кенеди, сиромашкия, се сцепи да реве – тя пък да изяде любимото му прасенце. Успокоявам го аз със захаросана ябълка, изпратена от бозаджията на Чичил, Кулско, той мляска, подсмърча и мрънка – бай Кръстьо, не искам да говоря тоя американски език, много е засукан, искам да науча български, страшно ми харесва. Нямаш проблеми – му казвам – и за два дена му преподадох всичко, барабар с псувните. После ми вика – тия моите ме гласят за президент на Америка, ама по-бих станал президент на България.
– Значи Кенеди е искал да стане президент на България?
– Ами как?! Кой не иска, ама аз му казвам – стой си тука, в България
народът не се поддава на никакво управление и ще ти изяде нервите. Цял живот се чувствам виновен за тоя акъл, дето му дадох, ако беше дошъл тука, би се пропил като човек и щяхме да играем сантасе под върбите, а в Америка се намери един идиот да го убие. Трябваше да променя световната история и да спася един хубав човек.
– Бай Кръстьо, не се тормози, миналото не можеш да върнеш, казвай какво стана по-нататък.
– После, Джон Кенеди, като научи български, започна да псува на майка всичко живо. Той псува, те кимат с глава, Джон се смее и ми казва – гледай ги колко са прости, пак ги псува и те пак кимат. Един ден ми вика – бай Кръстьо, щеш ли да отглеждаме тикви? Точно това, Джоне, му казвам, ми беше и на мене идеята и, като завратихме двамата ръкави – дай, дай, отгледахме тикви-гиганти. Пъчим ние гърди, разхождаме се между тях и внимаваме някоя да не се извърне да ни затисне. По едно време чувам – гр, гр. А ! Гледам – на една тиква – дупка , а от нея ме наблюдава свиня. Излез навън – нареждам и. Свинята излезе, а след нея дванайсет прасенца. Онова ланшното прасе, дето мислех, че го е изяла анакондата, да вземе да се скрие на Джон Кенеди на баща му в куфара от сватбеното пътешествие и, като му отеснял, влязло в тиквата и се опрасило. Абе какво да ти кажа – нашата свиня и в Америка прави свински работи. ...
А наздраве!










БАЙ КРЪСТЬО НАБИВА КАНЧЕТО НА ШЕФА НА ФБР


Когато бях в Америка, аз ръководех всички работи, държавата не смееше да направи нищо, без да ме пита и носех големи отговорности. Един ден Джон Кенеди ми се върти из краката и омазан до ушите, яде дуди, а баща му седи, свил се като омърлушен гугущук на върбо́ва клонка и мисли. Викам му – абе защо ти трябва да мислиш, това е моя работа, казвай какво историческо дело трябва да се извърши! Той се сепна и ми отговаря – бай Кръстьо, извинявай, че за пръв път не се допитах до тебе. Шефът на ФБР ми направи голяма услуга – уреди ми за прасетата двеста тона гнили смоци от държавния резерв и сега се чудя как да му се отблагодаря. А-а, това е – казвам – голям жест, от гнилите смоци прасетата за месец стават като носорози.Тоя шеф на ФБР нали е наше момче, родом от село Гърци, Видинско? Ти не знаеш ли, че гърчанин се радва само на печено агне и варена овча глава, претрита с чесън? Даваш му ги, съблича се гол до кръста, сяда и като се разхвърчат кокаляци, светът от страх спира да диша! Ей, бай Кръстьо – казва ми на Джон Кенеди баща му – спасяваш ме отново. Когато синът стане президент, ще те назначи за началник на ООН да управляваш света. Не се блазня от постове – отговарям – стига ми историята да ме споменава с добро.
Впуснах се аз незабавно из околните села да търся необходимия материал и след четири хиляди километра намерих горе-долу подходящо агне, голямо колкото крава. Майка му беше прибрана в местния затвор, за да не плаши населението. Собственикът побесня от зор, че не му е за продан и му обясних някои работи, захвърлих го в ягодите да се възстановява, платих на комшиите и поведох добитъка. Като пристигнах, събрах деветнайсет човека касапи да го обработят, взех тухларна фабрика под наем за десет дни да го опече, после го покрих със сто и четиридесет вестника “Ню Йорк таймс” и викам на Джон Кенеди на баща му – за кой ли пореден път аз съм готов за тръгване, а ти още не си се обръснал! Дай да се уважаваме!
Завря се той в тоалетната на двора, изчегърта се надве-натри, а аз през това време натоварих тавата с агнето в камион за превоз на оранжерийни краставици. Добре, че беше голям колкото кметството на Истанбул, едвам я набутах. Качихме се най-после в кабината, на Джон Кенеди баща му включи някоя от скоростите, потеглихме и ми се оплаква – много мъгливо бе, бай Кръстьо, нищо се не вижда! Карай си спокойно – отговарям – аз виждам. Добре – вика – аз ще карам, а ти казвай накъде да въртя волана. Заведох го точно пред Капитолия. После се оказа, че не е трябвало да отидем там, а някъде на майната си, упътиха ни, стигнахме близо до нея и като се забутахме из едни тесни улички да търсим централата на ФБР, агнето започна да изстива.
Спри! – внезапно нареждам със строг глас. – Карай към Статуята на свободата, тя поне се вижда още от Австралия, и се обади на шефа на ФБР да ни чака наоколо. Изпосталяха ми нервите да се въртим из тия сокаци. Уж трябваше централата да е някъде наблизо във Вашингтон, ние обиколихме Флорида,
Мексико и се върнахме до Ню Йорк. Ако бях тръгнал пеша, досега да съм стигнал, ще пропадне агнето!
И изведнъж спряхме до Статуята на свободата, височка са я издокарали.
Взех аз тавата, разпоредих на антуража да пие някъде по каса бира и тръгнах да търся шефа на ФБР. Егати тичането! Ни шеф на ФБР, ни жена му, ни цялата и́

2
фамилия открай докрай! По едно време видях едно голямо празно място, викам си – тук ще да го намеря, излетях се като изтребител и паднах по очи барабар с агнето насред Таймс скуеър. Изложих и себе си, и родината и за пръв път не знаех какво да кажа. Тавата се плъзна на стотина метра, събра се тълпа борсуци да ме пита дали съм пиян, а някой извика полиция от съседните щати за подкрепление поради терористична атака. Идва в тоя момент един гламар, показва ми значка, оплескана с майонеза, и ме пита – ало, ти какъв си? Дори се опитва да ме приведе в безпомощно състояние чрез белезници. Хвърлих го до агнето, огледах се наоколо и казах на зрителите – стигна ли някой от вас, ще стигне при прабаба си! Таймс скуеър незабавно опустя, само ескадрон конна полиция ме наблюдаваше отдалече, почти от Европа. Залегнах в траншеята отляво и си викам – тук ще се отбранявам героично, докато дойдат братята пехотинци от местната армия да защитим демокрацията! И – в далечината някой свири с пръсти, сякаш го чувам чак от Гърци, Видинско, България, досам Гюлиния мост. Надигам взор от траншеята и какво да видя – на стринка Пасуна племенника, шефа на ФБР. Дойде при мен, изпихме колкото можахме да преглътнем и му казвам – с баща ти бяхме войници на връх Пиздолински, ще му се обадя да те оскубе като сама кокошка на девет петела! Къде ходиш, та заради простата ти мутра направих за смях себе си и целия цивилизован свят точно на Таймс скуеър? Остави мен, аз оскверних паметта на дядо ти, който беше все безумно пиян, но никога не падна, а и да се е случило, е било съвсем скришом! От тичане по тебе бях принуден да се разплесна насред Ню Йорк с тава печено агне и десет варени овчи глави, претрити с чесън!
Бай Кръстьо – казва засрамен племенникът на стринка Пасуна, шефът на ФБР – голям резил, дойде ми на гости ти, най-видният гражданин на Америка, а всичките и́ тайни и явни служби не успяха да те хванат, за да те посрещна! Гонихме те навсякъде, постоянно свирках с пръсти, обаче ти препускаше като бесен с тавата и не можеха да те настигнат даже полицейските хеликоптери! Шестдесет парчета изпратих след тебе и за всеки случай двайсет подводници по крайбрежието. Мернеш се тук, там и после все те няма – неуловим си като алкохолни изпарения и ошашави де що полиция има наоколо! Отгоре на всичко получихме сигнал от информатор, че рунтав гражданин е откраднал слона от зоологическата градина, маскирал го като печено агне и го изнесъл в тава четири метра и осемдесет на шест и деветнайсет. После се установи, че това е провокативна информация на боливийските наркобарони, които разбрали от CNN, че те гоним. Целта им била да предизвикат смут в зоологическата градина, да се разбяга всичката гад и като плъзне навсякъде, хората от уплах да започнат дрогиране с наркотици на поразия. Ей – удивих се аз – пъклен план измислили тия наркобарони, така националната сигурност на Америка би пропаднала и ти щеше да увиснеш като прани гащи. Викни сега хеликоптер да вдигне тавата с агнето и овчите глави, а аз тръгвам, че на Джон Кенеди баща му ме чака до Статуята на свободата. Потеглих с ескорт от цялото ФБР и акредитираните в Америка военни аташета, намерих камиона за превоз на оранжерийни краставици, а антуражът постлал картони в него, натръшкал се и пърхори.
Събудих го и викам – вземам си пиене за из път и тръгваме, че съм оставил Джон Кенеди без закрила. Доведох шест човека хамали, натовариха камиона и право
към тайното място, където криехме бъдещия президент на Америка, за да не стане някой атентат. А наздраве!


БАЙ КРЪСТЬО НА ЛОВ

Един ден на Джон Кенеди баща му ми казва – бай Кръстьо, да отидем на лов за лисици. Мисля си – това е празно занимание за ловец като мен, да бяха поне слонове. Примолиха се, обаче, големците на Америка и склоних. Съгласен съм, казвам, но искам да си подготвя оръжието. Трябва ми ковачница за една нощ и никой да не гледа какво правя. Разтичаха се веднага и ми предоставиха всички работилници на автомобилните заводи в Детройт.Стиснах зъби и цяла нощ ковах, ковах, ковах и изковах един пирон. Сложих го в чорапа, за да не го открадне някой и тръгнах из специализирания пазар за сухи чушки да търся оръженосец. Гледам тук, гледам там – всички американци лабави. Времето върви, а подходящ човек няма. Вече се бях отчаял и що да видя – един носи окуцял кон на врата си и ме гледа като въртоглав капитановчинин. Спри – му нареждам – ти българин ли си? Той хвърли коня, остави четирите чувала със сухи чушки и ми отговаря – ’ми к’ъв да съм? Тръгвай с мен веднага – му заповядвам – или цяла Америка ще те арестува! Бах мама му, казва, бате, бях спазарил да пренеса тоя кон и сухите чушки на двеста и осем километра за добра надница, откъде ми се домъкна на главата такъв идиот като тебе, та да остана гладен. Викам му – идвай бе, колкото и да си глупав, ще изядеш повече, отколкото тежи тоя кон. Тръгна момчето, обаче залита, не е свикнало да ходи без товар на гърба си. Ходи, спъва се, по едно време докачи четири кубика дърва метровки за огрев, понесе ги и му се оправи походката. Стигнахме при на Джон Кенеди баща му и му казвам – и какво правим сега? Аз съм готов за тръгване, а ти още не си се обръснал! Той гледа гузно и пита – какво има в тая камара дърва, та се движи? Наше момче, отговарям, перничанче, ще ми бъде оръженосец, а ти не се повъртай, отивай да се бръснеш и по-бързо, че ще ни хване жегата!
Най-после се извлякохме. Отпред коли, по средата коли, отзад още повече. На Джон Кенеди баща му ме пита, разбира се, уважително – може ли, преди да отидем на лов за лисици, да посетим едно културно мероприятие? Добре бе – казвам – тъкмо ще видя колко ви е културата. По едно време усещам – музика. Всички коли спират – и предните, и средните, и останалите в прахоляка отзад. В далечината се чува глас – мамка ти, не можа ли да спреш още по-изведнъж, вече имам един зъб по-малко и две аркади повече! След последвалите изстрели виковете стихват. Слизам от колата и гледам – ние сме на американски селски събор. Навсякъде народ, яде захарен памук и се е оплескал до ушите. Сергия до сергия, продават американски свирки, различни подробности и вълнени чорапи. Пробивам си път през народа и един ми казва – ало, не се бутай! Марш оттука бе, му викам, на мен ли забележка правиш? Ще те взема под мишница и ще те хвърля в барата! Жена му се умилква и моли – хвърли го, бай Кръстьо, дошъл ми е до гуша, само забележки прави и въобще не забелязва колко съм забележителна тук-там. Аз веднага забелязах някои забележителности, изхвърлих го, стана скандал, дойде селският шериф и ми казва – бай Кръстьо, не трябваше да хвърляш в барата погребалния агент, ако се удави няма да има един ковчег кой да ни скове. Викам му – мани се оттука, че като ти взема пищова, ще ти го
2
нарисувам на челото няколко пъти! Ще мрете на групи и ще се копате в бракувани вагони от БДЖ!
Подви си той опашката, аз помъкнах погребалната агентка и що да видя – буковската духова музика, свири и хвърля плюнка като разгонена магарица. Те пък пристигнали в Америка на турне по сватби и събори. Свирят мощно, а американските моми и момци играят дайчовото. Хванах се и аз на хорото и казвам на момците – абе, некадърници, вие хоро ли играете, или се клатите по вятъра? На какво ви учат в училище? Я натиснете със сърце! И като заподскачах – местните американски моми ще се избият коя да се хване до мене. По едно време съобщават по радиоуредбата – бай Кръстьо, на Джон Кенеди баща му пита, ще обичаш ли да дойдеш при сергията на кебапчията и да си дадеш разпорежданията, че са им изтръпнали краката от чакане. Качих се на дуда насред мегдана, помахах с ръка, че идваме и повлякох погребалната агентка да търсим кебапчията. Гледам тук, там, на едно място пише “Макдоналдс”, цяла тълпа кебапчии пекат кебапчета, тичат напред-назад, в бързината се прескачат и се псуват. Като ме видя, на Джон Кенеди баща му от притеснение запали цигара откъм филтъра и ме пита – бай Кръстьо, кажи колко кайма да наплескат тия олигофрени върху скарата? Помислих, помислих, пак помислих и отговарям – ей, трябва да има материал. Оръженосецът се обажда, че не е гладен и да не го смятаме. Гледам го – не е ял още от шестгодишен, ясно е, че се притеснява и казвам – Макдоналд , я нахвърляй догоре една тенджера е от ония, големите. Той ме поглежда потресен и мрънка – ако напълним такава тенджера догоре, няма да може да я носи даже трети американски флот. Пълни бе, му казвам, оръженосецът ми е от пернишко, носи и на бой, и на товар, ако трябва ще носи на гърба си целия трети американски флот. Не ме подведе нашето момче – събраха се много хора, задигнаха тенджерата на гърба му и като я повлече, можеше да я достави чак пред централата на ООН. Ние напред с колите, той по нас с тенджерата. Мине се, не мине и вика отзад – айде по-бързо, така мирише на кебапчета, че се задушавам от вълнение. По едно време на Джон Кенеди баща му извика – стоп! Те тука са лисиците! Спряхме, последните коли от колоната пристигнаха следобед, разтоварихме тенджерата с помощта на две племена местни доброжелателни индианци и седнахме уж да ядем, обаче пак си натиснахме на пиене. Оръженосецът ми от пернишко казва – аз не съм гладен, само ще замезя. Кебапчетата двойни, големи колкото малък крокодил, броих му до седемдесет и второто и се отказах. На Джон Кенеди баща му вика – леле, бай Кръстьо, това перничанче колко ли щеше да изяде, ако беше гладно? После разговори, разговори, погребалната агентка пие, мези и ме хвали – бай Кръстьо, имаш идеални мерки за ковчег. Просто си роден за манекен на погребално бюро. Ако и отвътре си толкова красив, колкото и отвън, ще стана най-щастливата погребална агентка на Америка. Викам и – седни си на задника, защото после дълго време няма да можеш.Тя се усмихва игриво и ме закичва с босилек. После пак ядене, пиене, буковската музика с нас, хора и ръченици. На Джон Кенеди баща му ми казва – ей, бай Кръстьо, притеснявам се за фолклора. Тия, младите, не спазват традициите, увличат се по западната култура и това, което ни е завещано от българските ни прадеди, полека-лека ще изчезне.След време в Америка ще има само джаз, рок и магарешко тръне. Така и стана – американците вече са забравили българския си корен, хоро играят само пенсионерите и малко американци помнят, че са българи.


3
По едно време, тъкмо бяхме побеснели, на Джон Кенеди баща му, нали си е наше момче и се обажда, когато не трябва, ми казва – бай Кръстьо, окъсняхме, дай да се извърнем да спим, а утре ще ловуваме лисици. Какво! – изревавам аз – при толкова пиене ще допуснем някой да спи! Да се изрине цялата кочина и всички заспали говеда да бъдат събудени! Не сме на помен при дедо, тука искам бири и музиката да свири! Ела бе – казвам на диригента на буковската музика – свирете здраво, че ще ви обърна мундщуците наопаки като свински черва за суджуци. Погребалната агентка подскача от радост и ми казва – такава веселба не съм виждала, няма начин някой да не се отрови от пиене. Веднага ще му скроим ковчег! Бутам я настрани да не ми пречи на преглъщането и обяснявам на всички – сега пием, а когато стане най-тъмно, тръгваме на лов за лисици. На Джон Кенеди баща му ме пита – бай Кръстьо, как ще виждаме в тъмното лисиците? Присъстващият агент на КГБ му отговаря вместо мен, че съм номер едно снайперист с прашка във Варшавския договор. Оттук – казва – бай Кръсто може да уцели врабче в Египет. Аз мълча скромно, пия бира и гледам дали има още. И изведнъж стана достатъчно тъмно. Всички се лутат, не знаят къде им е пиенето, моята погребална агентка от страх се хваща за мен и повтаря – или с теб, или в гробищата. Айде, майната ти – отговарям и накратко – изправям се в тъмницата и казвам – тръгваме да изловим тия лисици. Всички се вайкат от страх, аз се усмихвам спокойно, ама защо се усмихвам, като никой не ме вижда, и аз не знам. Строй се! – заповядвам, всички излизат от околните шубраци и се промъкват недоверчиво. Аз и перничанчето – им казвам – отиваме за лисичи кожи, а вие, щом ви е страх, стойте тук да пазите кебапчетата. Излизаме на поляната и гледаме – хиляди лисици, щурат се насам-натам, светят им очите и се осветяват една друга. Зареждам пушката с пирона, прицелвам се и щом някоя мине покрай дърво, и заковавам опашката. Оръженосецът веднага тича с тесла към нея, тя от страх започва да се дърпа и се дърпа, докато се изскубе от кожата си. Перничанчето вади пирона с теслата и ми го доставя незабавно. Колко хиляди километра пробяга, не знам, добре че си е гламав и носи на всичко. Аз незабавно зареждам и заковавам следващата. Ей, много лисици има в Америка, напълних гората с кожи. По едно време погребалната агентка се загуби в тях и после едвам я намерихме. Отгоре на всичко американските лисици надарени – имат по няколко кожи. Разсъблякох ги всичките. Като съмна – гледка: из цялата гора се разхождат голи лисици. От срам избягаха и се скриха в дупките си. Раздадох на местните добронамерени индианци по една кожа да си направят яки на балтоните, натоварихме празните шишета в деветстотин камиона и си тръгнахме. И стига толкова, че ми омръзна да разказвам за тия лисици.
– Бай Кръстьо, това е много поучителна история. Трябва да издадеш ловно-рибарски учебник, та всички да знаят за твоя метод.Така до следващата година на лисиците им поникват нови кожи и пак стават за лов. А какво направихте с останалите лисичи кожи ?
– На Джон Кенеди баща му ги продаде на шотландците да произвеждат от тях малки опашати гайдички. Сега, щом се роди шотландче, веднага му дават гайдичка и в Шотландия вече не могат да си чуят приказката от скърцане и скрибуцане. А наздраве!






ДОНЕСЕНИЕ ДО БАЙ КРЪСТЬО ОТ
НАТУРАЛИЗИРАНИЯ МУ ПЛЕМЕННИК ТОШКО ГРАДСКИ
ОТНОСНО КОСМИЧЕСКАТА ПРОГРАМА НА РУСИЯ


( По молба на руските тайни служби, агенция
Франс прес – Плешивец, Белоградчишко публикува
донесението с малки съкращения поради наличието
на секретна информация от значение за
националната сигурност на Русия )



“ Скъпи бай Кръстьо,

когато наближи времето да се изпрати човек в космоса, от Русия се обадиха, че ракетата е готова, но едвам я удържат да не излети, преди да е дошъл денят Х. Искаха да им се изпрати специалист по озаптяване на ракети. Като най-добър спирач на влак и след твоя разговор на четири очи с Никита Хрушчов, незабавно бях командирован в Русия, заведоха ме при ракетата, и ми казаха – сега ти си началник тука. Правиш, струваш, гледай тия пияници да не изпуснат ракетата, преди в нея да се е качил първият космонавт. Аз веднага влязох вътре да видя дали е дръпната ръчната спирачка. Гледам – не е ! Изкарах си акъла – ракетата бучи, а – а да тръгне и да стана аз първия космонавт. Щях да я изскубя от дърпане.
Излизам навън, събирам всички и питам – абе, шушумиги, защо пиете на работното място, като не можете да носите? Те ме гледат и се клатят, тук-там някой пада. У нас – казвам им – един машинист на влак от гара Север до Централна гара изпива дамаджана вино, след като още на Горна Оряховица е започнал да пие ракия, но доставя всички пътници с изключение на наскачалите в движение. Вие един пътник имате и ще му изпуснете превоза да хвръкне. Някакъв ми обяснява, че те носят на пиене, но са почнали от лани.
– Млък! – му казвам. И гледам строго, само ракетата бръмчи в тишината. И за какво – питам – сте оставили двигателя на тая ракета да работи на празен ход? С нея ходихме за пиене – ми отговаря един. Как ще ходите за пиене с цяла ракета, бе, на село за това използваме магарета, ако не сме ги изяли на мезе. Да, ама от тук до близкия магазин са 1600 километра – ми обясняват – докато идем и се върнем с магаре, ще се пенсионираме. А и постоянно някой има повод за празнуване – ето, днес наш човек чества двайсет години от четвъртия си развод. Това е друга работа – казвам – давайте тук младежа да почерпи. Спрях двигателя , за всеки случай включих ракетата на задна скорост и седнахме под нея на сянка. И нашите руски колеги здраво пият – пият, разцелуват се, пак пият, играят казачок и наново. На третата седмица пиенето свърши. Идва един, Серьожа се казваше, аз му виках Пешо и ме моли – шефе, дай да излезем изпод ракетата, да я припалим и да идем до магазина, че пропадаме без пиене. Гледам, гледам – наши момчета, братовчеди, как да им накривиш капата, а и таман стана интересно. Казвам – Пешо, добре, но ще се придвижвате тихо и ще гледате никой да ви не види. Качиха се в ракетата и тръгнаха крадешком към магазина, а аз

2
започнах да се притеснявам да не емигрират в Китай. Ей, бърз превоз е това – върнаха се след половин час и съобщиха, че ги е забавила пияна продавачка. Почнахме наново и по едно време дойде пролетта. Тогава се домъкна един, Маршал му беше името, изпи от крак четири шишета и казва – момчета, утре е историческа дата – 12 април, ще пускаме първия космонавт. Аз си мисля – ти не знаеш колко
космонавти имаме в групата. Девет пъти презареждаме ракетата с гориво, за да се ходи до магазина.
На другия ден дойде Юрий Гагарин. Като ме видя – прегръдки, целувки и ми казва – братушка, стоиш тука и не мърдаш, аз отивам до горе за малко и, щом се върна, вземам те и ми идваш на гости. Викам му – Юрка, гледай да не се бавиш,
че ми се е допила ракия с някакво просташко мезе, например кисело зеле или каквото има, само да не е сурови картофи като тука. Не се притеснявай – отговаря – покрай тоя исторически полет не можах да сложа кисело зеле, но един комшия от южната страна на двора прави такова зеле, че с една шумка от него изпиваш поцинковано корито с ракия. Добре – казвам – ще те чакам е там във фургона с пиенето. За полета не се притеснявай, по ракетата всичко съм проверил, мека и е само предна лява гума, сега Пешо ще я напомпа. Окуражавам го, но съм под напрежение – Юрката тая ракета още не я е шофирал, а моите абдали си я разкарват като ръчна количка. Дали – викам си – ще успее да се справи само веднъж, колкото да се запише в историята, или ще оплаквам гроба на близък приятел. Обаче братото си беше железен, каза “паехали” , излетя в Космоса и ни издърпа всички там. Хората се радват, а аз от суеверие само пия и треперя. Е, по едно време най-после слезе на земята и право при мене. Пак прегръдки, целувки и ми вика – отбихме и тоя номер, тръгвай сега да изядем на комшията всичкото кисело зеле и да изпием ракията на Русия. Тръгнахме, ама път ли беше... През цялото време ни носеха на ръце и ни подхвърляха, а аз само гледах да попадна на по-трезва група граждани, за да не ме изпускат при подхвърлянето. Колкото и да гледах, изпуснаха ме поне шестнайсет пъти и се посиних целия . Като падна на земята, поизтупат ме, прегръдки, целувки и пак ме подхвърлят, докато не ме изпуснат отново. Отърване няма, от Луната да бях паднал, по-малко щях да се пребия. Най-после пристигнахме при Юрий Гагарин. Жена му прегръща него, комшийката прегръща мене, комшията заминал за Коми, кацата с кисело зеле насред двора, ракията пристига само срещу един подпис и нищо друго. Откачи ми се ръката да се подписвам, с толкова ракия Русия би се издавила, ако не смогвахме да я изпием. Ходихме и на пикник под една руска слива, пием, протягаме ръка и мезим. И шумата обрахме. По едно време казвам – Юрка, ще взема да си вървя на село, че козите ми вече шеста година се козят без мене, а жена ми колко пъти се е окозила, не знам, но на мой гръб ги трупа. Прегръдки, целувки, дадоха ми една торба ордени и трактор с две ремаркета пиене за из път и полека, полека – до село. В къщи заварих двеста нови кози и непознати деца, подскачат и ми викат тати. Какво да правиш, съдба. А наздраве!
David
 
Мнения: 4
Регистриран на: Чет Яну 01, 1970 3:00 am

Re: ббгрс зза огромната любов, с която ме дарява госпожа Пискова

Мнениеот pbizart на Съб Окт 31, 2009 2:25 am

Каква беще основната мисъл на автора тук, аз извода??? :o :shock:
ще подрепие ли тук ще подрепие ли тук http://kadesdete.bg/bg/contest/pagenum:4
Ставам на 5 :) - Бетина, 5г.
Гласувайте с 5 звезди всеки ден!
http://www.marti-online.com/contest/como/archive.php/22
Гласувайте с 10 звезди!
http://prize.bg/pbizart
Аватар
pbizart
 
Мнения: 347
Регистриран на: Съб Юли 04, 2009 3:18 am
Местоположение: София


Назад към ПУБЛИКАЦИИ

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
s