Живот във фикцияНай-напред: със смъртта си Джако би всички рекорди. Никога преди това новината за нечия смърт не е разтърсвала света по такъв начин. Интернет почти блокира за цял ден заради огромното натоварване. Плачещи китайци, онемели африканци, потънали в скръб бразилци: милиони се утешаваха във Фейсбук.
Майкъл Джексън бе първата и най-вероятно последната световна звезда в класическия смисъл на думата. С него окончателно идва краят на ерата на аналоговите технологии, в която успехът се измерваше с продадените звукови носители. Днес, във времената на даунлоуда глобалната музикална общност е раздробена и необозрима. Неговите гъвкави движения с раменете се копираха от Аляска до монголската пустиня, рекламният му клип за Кока-Кола стана култов дори в комунистическа Русия. Той бе откривателят на един своеобразен музикален и танцов език, който възпламеняваше системи, религии и поколения. И още как!
Джако взриви всички измерения. В Прага го гледаха 350 хиляди души - какво са насреща 250 хиляди в Уудсток през 1969? Той е продал най-много албуми /750 млн/, получил е най-високите хонорари. А гигантоманията не спира дотук: над 1,6 млн фенове пожелаха да се борят за 17 хиляди входни билети за траурното му тържество. Майкъл Джексън - първата и вероятно последна универсална звезда. Изстрелите по Кенеди, стъпването на луната - всичко това са събития от медийната каменна ера.
Да не забравяме и личната му "трагедия на успеха". Неговият възход и падението му са от типа, от който обичайно писателите и режисьорите изковават истории, т.е. фикция. Майкъл Джексън живя във фикция. Той се видоизмени. Накрая бе всичко и нищо: черен и бял. Мъж, но с неясна сексуалност. Възрастен човек, но и дете.
Дяволският опит да искаш да си другЦената на метаморфозата бе изписана в буквален смисъл на лицето му. Черният Майкъл Джексън искаше да бъде по-бял от белите - така поне изглеждаше. Във втората половина на краткия му живот тялото му се бе превърнало в опитна лаборатория за майсторите на пластичната хирургия. Носът, косата, кожата - Джексън не остави нищо недокоснато, нищо не остана в оригиналното си състояние.
Това, което остава, е тъгата. За поколението между 30 и 55 години неговата смърт е повод за носталгичен поглед към собственото минало - той остава символ на 80-те и 90-те години. Неговите сценични шоу-програми, клиповете му, превръщането му от дете-звезда с афро-прическа в световна фантастична фигура присъстват в спомените на всички. Всички те тъжат за епохата, оставила отпечатък и върху техния живот. За което ще се говори още дълго...
Има и друга версия малко шантаво, налудничаво звучи, но...
както навремето с Елвис...
Джако е жив... скрил се е някъде на таен остров... уморен от тълпите, от концерти,от фенове, от медии, от дела... крие се и гледа ТВ, и гледа как цял свят тъжи за него... и е доволен че след толкова години труд, след толкова песни - светът го е приел като втори Елвис, Фреди или който там идол си е имал...
и цялата му фамилия участва в този кошмарен филм...
да сте чули за погребение....не само церемонията.
да сте чули за крайни резултати от аутопсии...
да сте видели тялото му...