Oпасявам се, че сте избрали най-дългия път, за да реализирате идеята си – ФМ радио в малък град. Преди всичко трябва да се справите със Закона за електронните съобщения и Закона за радио и телевизия. Те дават правната рамка на радиоизлъчването на всеки оператор,получил сътветното разрешение за изготване на програма и за нейното излъчване.

Като се издигнем над юридическата проблематика, най-общо процедурата се състои в следното:

- Първата ви стъпка е да подадете заявление до СЕМ (съвет за електронни медии), в което да декларирате вашето желание да бъдете оператор на електронна медия. В закона са предвидени няколко условия, без които такова разрешение не е възможно да ви бъде дадено. Подробни указания за това как да бъде оформено заявлението се съдържат в коментариите по самия закон.

- След като получите разрешение за изготвяне на програма ( т.нар. Програмен лиценз), вие трябва да подадете заявление до Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), че желаете да излъчвате програмата, за която вече сте получили програмен лиценз, в конкретно населено място. КРС ще провери дали има свободен честотен ресурс в това населено място и ако има, ще ви даде разрешение за излъчване, с параметри, които са абслолютно задължители от всеки оператор – мощност на входа на антената, диаграма на насоченост, максимална интензивност на полето в границите на зоната на обслужване и т.н.

- Едва тогава има смисъл да се търсят оферти за предавател.Разбира се, ние ще бъдем на вашите услуги и ще ви помогнем да се ориентирате. Засега ще ви информирам каква е ситуациата на пазара за предаватели.

- В света има много реномирани производители на FM-трансмитери. В България са се наложили Rhode-Schwarz (www2.rohde-schwarz.com)

и Harris (www.harris.com). Разбира се, и цените им са най високи. Но тук трябва да имате предвид следното - ако КРС ви даде лиценз за излъчване в малък град, то ще ограничи мощността на входа на антената на около 100 Вт. Едва ли има смисъл да купувате по-мощен предавател. А в скалата на малките мощности има производители на обурудване, при които отношението цена/качество е значително по-малко от това на Харис или Роде-Шварц. Вижте сайтовете на Еленос (www.elenos.com) или на RVR (www.rvr.it). В обхвата до 300 Вт изходна мощност цената на предавателя не надвишава 13,000 Евро, като до 100 Вт може да се договорите и за цени под 10,000 Евро.

- В България има и доста нелицензирани производители, които предлагат единични бройки обурудване. Пазете се от такива сделки. КРС няма да одобри такава апаратура и ще се окаже, че напразно сте си дали парите.

- И накрая, предавателят е най-евтиното нещо в цялата станция. Антенната система (също контролирана от КРС) е поне с 50% по-скъпа от предавателя. Да не говорим за студийното обурудване.

Желая ви успех. Дерзайте!

Концепцията за развитие на АМ радиоразпръскването е създадена в 60-те години на
миналия век и е имала за цел покритието на територията на България със стабилен и
качествен сигнал на двете национални програми. В съответствие с тази концепция за
излъчване на програма Хоризонт  са построени предавателите Плевен – с мощност 250
киловата, Стара Загора – 500 киловата и Петрич – 500 киловата. За програма Хр.Ботев
пък са проектирани предавателите Шумен – 500 киловата и Видин – два предавателя по
500 киловата. Отделни територии, до които сигналът от тези предаватели не достига
или е с влошено качество,  се обслужват от по-маломощни предаватели – от 30 до около
100 киловата. Освен задачата за качествено покритие на територията на страната, тази
стратегия е предвиждала и покритие на територии от съседните държави, в които живеят
хора с българско самосъзнание, както и пропаганда, насочена въобще към населението
на тези държави. В този смисъл точките на излъчване и тяхната диаграма на насоченост са решени не случайно, а с оглед удоволетворяването често пъти на противоречиви  критерии.
     Средновълновият предавател в Петрич има една вертикална антенна мачта и поради това
диаграмата на насоченост е окръжност – еднаква интензивност на полето по всички
азимути. Този предавател излъчва Хоризонт с включвания на радио България на гръцки,
албански, македонски и сърбохърватски език. Местонахождението му позволява
покритието на територии в северна Гърция, цяла Македония, Босна и Херцеговина,
Албания, Черна гора и Сърбия. Както и цяла Югоизточна България – от Самоков до
Пловдив и Смолян. Поставянето му край Петрич ( в землището на село Ново Кономлади )
е сполучливо проектантско решение. Днес този предавател се чува уверено в Северна
Африка, Александруполис и Ниш.
Но реализацията подсказва за липсата на достатъчен паричен ресурс – пропусната е
възможността да се построи антенна система с променлива диаграма на насоченост,
което би довело до многократно повишение на напрегнатостта на полето в посоката на
излъчване. Разбира се от само себе си, че емисиите, да кажем, на албански ще бъдат
насочени на запад, защото ще се слушат там, а не в Гърция, където, даже и да има
някой, който да ги слуша, той ще бъде, в най-добрия случай, единичен слушател. 
        Този недостатък е бил избягнат при строежа на предавателната станция Видин, в
землището на село Грамада. Но там и задачите са други. Основната е да се осигури
покритие с програма Хр.Ботев за териториите на север от Стара планина и на запад от
Янтра. За тази цел е построен 500-киловатов предавател на честота 576 кХц и с
единична антенна мачта, тип АРРТ – това е антифадингова антена със повдигнато
захранване и с диаграма на насоченост окръжност. Особеното на комплекса антена-
фидер на този предавател е, че без каквато и да е пренастройка може да поеме и
излъчи всяка честота от СВ диапазона. Тази антенна система, съчетана с добрата
проводимост на почвата в Дунавската равнина, дава гаранции за стабилно поле в
приемната територия, а тя включва не само Северозападна България, но и обширни
пространства в Сърбия и Румъния, населени с българи.
Но във РПЦ Видин е  монтиран още един такъв предавател, близнак на първия. Заедно с
една много оригинална антенна конструкция, наречена антена  „квадрат”. Състои се от
четири мачти, всяка от които може да се конфигурира като активна и пасивна, както и
да се комбинират една с друга, изменяйки фазата на токовете във всяка от тях. По
такъв начин диаграмата на насоченост се върти както по азимут в рамките на 360
градуса, така и се изменя по интензитет. Тази конструкция дава възможност полето на
излъчване да се конфигурира максимално точно в териториите с потенциални слушатели
на емисиите.
Този предавател излъчва основно емисии на радио България на езиците на съседните нам
държави и променя посоката на излъчване в зависимост от разположението на
респондента. В предишни времена е осъществявал емисии с далеч по-деликатен характер,
но напоследък няма данни за такава фриволност в програмното му разписание
Радиоцентърът във Видин е проектиран да функционира с максимална гъвкавост.  Не
само, че всеки предавател може да се превключи към всяка антена, но и предавателите
могат да работят синфазно на една антена, което осигурява двойна в.ч. мощност в
антената.
Предавателят в Шумен на честота 828 кХц, е с една антенна мачта, диаграма окръжност.
Приема се уверено в Бесарабия, единственото българско място в тамошният ефир.
Последният от мощните предаватели, този в Стара Загора, излъчва Хоризонт на 1161 кХц
и има антенна система от две мачти, активен и пасивен излъчвател. Диаграма
кардиоида, с посока на излъчване Източна Тракия и Северна Гърция.
Както се вижда, всеки от  тези мощни предаватели играе строго специфична роля в
осигуряването на покритието на страната с радиопрограма и заедно с това излъчва към
потенциалните слушатели в чужбина. От далечината на тези почти петдесет години можем
да оценим инженерния гений на нашите предци в бранша. При невъобразимата промяна на
ефира в АМ радиоразпръскването тези  4 – 5 опорни станции са и сега гръбнака на СВ
мрежата у нас.
Като отчетем и факта, че всички тези предаватели, заедно със следващия ги клас 100 –
150 киловатови са DRM ready (готови да излъчват DRM модулация), то бъдещето на АМ у
нас се рисува в не  чак толкова мрачни краски.

Когато преди няколко години си купих „сет топ бокс“ / звучи много претенциозно, но на практика е само един програмируем приемник с декодер/, бях стъписан от множеството телевизионни и радиостанции, достъпни до масовата аудитория чрез този метод на предаване. Чисто теоретично знаех, че са много – стотици телевизионни и хиляди радиоканала, но когато не можах за една вечер да обходя и малка част от тях, си помислих, че няма вече хляб за нашего брата. И наистина, цената на обурудването е толкова малка, че то е достъпно за всяко едно домакинство. И чрез този приемник всеки човек има у дома си на практика всички желани телевизии и радиа. Даже и толкова екзотични, че навярно и не е чувал за тях преди. Да не говорим, че е възможно чрез този приемник да се улесни в голяма степен достъпа до Интернет. На практика отпада необходимостта от наземно радио и ТВ разпръскване. Оттам и на персонала, обслужващ тези съоръжения.

Всичко това ме караше в първите дни да съм песимист по отношение на вероятността радио и телевизионните станции да продължат да функционират в рамките на досегашния модел. И това трябва да се каже ясно и членоразделно – приключва епохата на „линейните“ предаватели. Просто се появиха нови разработки на такива типове емисии, които използват сложни алгоритми за обработка на сигнала. Дотолкова сложни, че възпроизводството им вече не е по силите даже и на квалифицираните радиолюбители. А обслужването на апаратурата, реализираща тези алгоритми, няма почти нищо общо с досегашните форми на подържане на функционалните характеристики. Тази сложност обаче не е самоцелна – тя осигурява на първо място надеждност, непозната досега и неподозирани възможности за предаване на много големи количества информация. И тук не е само сателитното разпръскване, което срива досегашния образ на радио и ТВ инженера. Разработката на надеждна апаратура, която в обозрими срокове не се нуждае от човешка намеса и софтуерната пренастройка на функционалните характеристики на тази апаратура направиха изведнъж излишен най престижния преди 20 години инженер.

Всичко това би трябвало да ни убеди, че по върховете и кулите работят последните мохикани на радиозанаята и едва ли не утре – вдруги ден ще ги изпратим по програмата. Психическия стрес върху работещите в този отрасъл бе двоен – от една страна техническата база все повече изискваше друг тип специалисти и друга организация на труда, а от друга – вместо да организира бърза преквалификация на персонала и екстремно да обнови организацията на призводството, ръководството на БТК предприе политика на съкращаване на персонала.

И тук действителността надмина очакванията както на работодателите, така и на наемните работници.

В началото на този процес изглеждаше, че най-застрашени от прекратяване на дейността са станциите на АМ радиоразпръскване. Технически те бяха с най-стари предаватели, при тях ефекта беше плод на наличието на достатъчна мощност, а качеството на излъчената програма не можеше и да се приближи до УКВ/ЧМ предавателите. Да не говорим за екипите, обслужващи радио-релейните линии, там иновациите следваха западните образци едва ли не по петите. Но ето, че изведнъж радиорелейните линии се оказаха ненужни. Оптиката пое целия им трафик. И там съкращението бе драстично. Станциите, които обслужваха ТВ, УКВ/ЧМ предавателите и радиорелейните линии се оказаха с ненужен персонал, още повече, че в тяхно разпореждане се оказаха само по един предавател за Канал 1 и още един за Хоризонт. Колкото и куриозно да звучи, АМ станциите се оказаха с относително най-стабилен персонал, единствено заради това, че недостатъчно надеждната апаратура изискваше обслужване от поне двама души на смяна.

Това, което е важно да се разбере, е факта, че досегашната система на обслужване на предавателните станции отминава безвъзвратно. Но това въобще не означава, че тези станции прекратяват дейността си. АМ предавтелите ще преминат най-вероятно на излъчване на цифров DRM сигнал. УКВ обхвата е компрометиран и затова и тук ще се премине на цифрово наземно радио-излъчване. Телевизията също минава в 2012 година на цифров стандарт. Съчетано с неимоверно порасналата надеждност на апаратурите, обслужването на станциите ще се съсредоточи в гъвкави мобилни групи, с по-скоро софтуерни, отколкото хардуерни приоритети. Това, разбира се, ще означава коренна преустройка на начина на обслужване на станциите. Което пък, ше изисква преквалификация на персонала, трудна, понякога и безнадеждна борба с десетилетни навици и отказ от стереотипи на отминали времена.

Признавам, жестоко време е. Но който иска да оцелее, трябва със зъби и нокти да се залови със собствената си преквалификация. Добре ще е и ако работодателят подпомогне този процес.

Първите радио-релейни линии RVG-934 изискваха всяка сутрин поне половин час настройка посредством съпротивителни тримери. Тогава персонала въобще не си представяше необслужваеми станции. Днес те са факт. Колкото и да не ни се вярва, утре станциите ще са заключени, а мобилните групи ще си бъркат в носа, очаквайки сигнал за някаква неизправност. И ще се надяват да се случи нещо, което би оправдало заплатите им. Защото един месец без сигнал за авария ще означава най-малко, че работодателят ще се замисли дали не са много тия, на които плаща.

Става това, че и УКВ обхвата се компрометира. Бавно, но затова пък сигурно.
По същия начин в средата на 60-те години беше компрометиран СВ (MW) обхвата.  В един тогавашен български филм има фраза, че героят бърза да се прибере в къщи, за да слуша симфоничен концерт от Виена. Това, разбира се, е немислимо сега. Безконтролното насищане на ефира с мощни СВ предаватели доведе единствено до повишаване нивото на шумовете до степен да се потисне полезния сигнал. Налице е парадоксалната ситуация – сега при мощности в този обхват от порядъка на 1000 кВт може да се приемат със задоволително качество само близко разположени излъчватели. И обратно – в годините, когато хората са слушали концерти от Виена, най-мощните предаватели са били по 100 кВт, а масовите – от 10 до 30 кВт. Днес подобна ситуация се създава и в УКВ обхвата.
Конкретната емисионна среда по Черноморието е усложнена от наличието на многобройни турски УКВ предаватели по целия спектър на обхвата – от 88 до 108 МХц . При това достатъчно мощни. През лятото се създават благоприятни атмосферни условия за тропосферна рефракция на метровите вълни, което е еквивалентно на канал, в който тези честоти не изпитват почти никакво затихване. И се стоварват в приемното поле на крайбрежието с напрегнатост, сравнима, а в някои случаи и превишаваща напрегнатостта, създавана от българските предаватели. При това турските предаватели излъчват в честотен план със стъпка 200 кХц, докато у нас е възприета стъпка 300 кХц за да се увеличи защитното отношение. И на практика при девиация от 75 кХц енергията на турските предаватели винаги попада в честотната лента на приемниците, настроени на българска честота.

Теоретически този проблем има решение при една договореност между двете телекомуникационни администрации да се ограничат мощностите и се фиксират честотни ленти за всяка от тях. Мисля, че отдавна е изпуснат момента за това. Турската администрация не дава никакви признаци за това, че е готова на компромис. А българската, в лицето на регулаторния орган – КРС -, и собственика на предавателната мрежа – БТК - , въобще не се интересува от това състояние на нещата.  На практика има само два относително по-мощни предавателя в този обхват – 100,9 Варна и 102,5 Еделвайс. Но ако през лятото се спускате с кола към Слънчев бряг и срещу вас се изправя кулата на Гьозтепе, на честота 102,5 слушате турска музика. Въпреки че до антените има не повече от два километра.

Боя се, че този обхват вече умира. Не е възможно да се осигури приемане с високо ниво сигнал/шум. Не е възможно да се отсеят чуждите емисии. В ефира се води война за честотен ресурс, и се опасявам, че България е в губеща позиция.

DRM е стандарт, предназначен да уплътни честотната лента на АМ сигнала. В досегашните излъчвания всеки АМ предавател (обхвата на ДВ, СВ и КВ – от 0,15 до 30 MHz), заемащ честотната лента от 9 kHz, осигуряваше един моно канал с не дотам добро качество. DRM  е метод, чрез който, в рамките на същите тези 9 kHz, се осигурява разпространението на един стерео канал, придружен от дигитална информация, формирана от предаващата страна. DRM (Digital Radio Mondiale) e и названието на организацията, която осъществява прилагането на този стандарт.

В България DRM сигнал се излъчва от предавателната станция Костинброд (край София) посредством предавател с мощност 20 kW на честота 15115 kHz.

В СВ обхвата най мощни предаватели са във Видин – 2 х 500 kW, Петрич, Шумен и Ст.Загора – 1 х 500 kW. В късовълновия обхват безспорен лидер е Радиоцентърът Пъдарско (край Пловдив), с два предавателя по 500 kW и три – по 250 kW, които осигуряват покритието на всяка точка от Земята през цялото денонощие и във всеки сезон.
Във всички АМ предаватели впечатляващи са и антенните съоръжения.